Отбелязва се от 1969 г. по решение на Международната федерация на слепите с цел привличане на вниманието на международната общност към проблемите на хората с нарушено зрение.
През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. Ето защо той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си в района. Белият цвят го направил по-забележим.
През 1930 г. французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белият цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект.
През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея. Същата година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.
През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради, отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепците.
На 6 октомври 1964 г. в САЩ с резолюция на Конгреса, подписана от президента Линдън Джонсън, 15 октомври е обявен за ден на белия бастун.
През 1980 г. денят е отбелязан за първи път и у нас с прояви, организирани от Съюза на слепите в България.
