Популацията на магарета в България се е стопила от над 90 000 през 2005 година до под 2000 днес, сочат официалните данни на Българската агенция по безопасност на храните, цитирани в репортаж на БНТ. Животните, които преди две десетилетия са били незаменим помощник в селското стопанство и транспорта, днес са напът да изчезнат заради модернизацията на земеделието и обезлюдяването на малките населени места.
От селскостопански помощник до рядкост
Единствените места извън зоопарковете, където все още могат да се видят тези животни, са малките планински села в Рила и Родопите. Дори в населени места като село Долно Осеново обаче спадът е видим за местните жители. Преди петнайсетина години всяко домакинство там е разчитало на поне едно, а понякога и на две до три животни за ежедневната полска работа.
„Към момента не повече от 30-40 магарета има в нашето село, но преди десетина-петнайсет години всяка къща имаше поне по едно магаре задължително. Може на места и по 2–3. Това ще рече, че около 300–400 магарета в селото, които аз си ги спомням. По улиците в селото мога да кажа, че магаретата бяха в пъти повече от колите“, разказва пред БНТ кметът на село Долно Осеново Алекси Крънчов.
Джиповете и гурбетът изместват животните
Основната причина за постепенното изчезване на магаретата е отливът от традиционното земеделие. Голяма част от жителите на планинските села днес работят в чужбина или в големите градове, което оставя обработваемите земи пустеещи. Сериозен удар нанася и свиването на тютюнопроизводството, където животните традиционно са се използвали за пренос на реколтата по стръмните терени.
„Сега е почти невъзможно. Хората не ги гледат, защото предимно ги ползваха за тютюн. След като намалиха производството на тютюн, не ги ползват“, обяснява Алекси Крънчов.
Наред с демографските промени, навлизането на високопроходимата техника окончателно променя бита на село. Дори на кратки разстояния превозът на товари вече се извършва с джипове и други моторни превозни средства, които заместват магаретата и конете.
Новата роля на домашен любимец
Въпреки негативната статистика, животните не са изчезнали напълно благодарение на стопани, които ги отглеждат от привързаност. Сред малкото останали магарета в страната е Марчо, който от помощник в тютюневите ниви се е превърнал в пълноправен член на семейството на своята собственичка Десислава Крънчова.
„Преди 5 години го купих, за да работим тютюн с него и така, децата си изгледах с него, качвах ги, като бяха малки, дърва си караме. Част от семейството си е, храна му купуваме. Гледам си го като домашен любимец. Не ми се дава да си го продам, искам да си го гледам“, споделя Десислава Крънчова пред екипа на обществената телевизия.
За стопанката животното вече има сантиментална стойност, която надхвърля стопанската полза. „Много са умни магаренцата. Щом ми чуе гласа, и почне да реве. Много умни животни“, допълва жената.
