Пазарската кошница вече не е единственото място, на което българите усещат поскъпването. Все по-сериозен натиск върху семейния бюджет оказват разходите за лекар, зъболекар, такси, автомобилни услуги и вечеря в ресторант. Именно тези пера поскъпват значително по-бързо от хранителните продукти, показват данните за инфлацията през септември.
Според Националния статистически институт годишната инфлация в България е достигнала 5,7%, въпреки че месечният индекс отчита лек спад на общото равнище на потребителските цени. Зад средния процент обаче се крият съществени разлики между отделните стоки и услуги.
Съпоставката на годишните изменения показва, че храните са поскъпнали с 1,6%, докато услугите са с 7% по-скъпи, нехранителните стоки – със 7,7%, а общественото хранене – с 9,6%.
Това означава, че дори когато сметката в супермаркета не нараства осезаемо, други разходи могат да заличат всяко спестяване. А много от тях трудно могат да бъдат избегнати – медицинските прегледи, придвижването до работа, поддръжката на автомобила и грижата за децата или домашните любимци.
Лекарят, зъболекарят и ветеринарят стават все по-скъпи
Сред най-сериозните годишни увеличения са тези при медицинските и ветеринарните услуги. Извънболничните лечебни и рехабилитационни услуги са поскъпнали с 18,6%, стоматологичните услуги – с 11,9%, а ветеринарните – с 21,8%.
Тези числа показват колко силно може да се различава личното усещане за инфлация от средния показател за страната. За семейство с малки деца или възрастни родители по-скъпият лекар може да означава сериозно увеличение на месечните разходи. За хората с домашни любимци допълнителен натиск идва от ветеринарните прегледи и процедурите.
При здравните услуги изборът невинаги е лесен. За разлика от някои покупки, които могат да бъдат отложени, лечението често не търпи забавяне. Затова дори сравнително малко увеличение на единичен преглед може да се превърне в сериозен разход, когато посещенията са редовни.
Официалната статистика за септември отчита и месечно увеличение на цените на стоматологичните услуги с 1%, на лекарските услуги с 0,9% и на медицинските лабораторни услуги също с 0,9%. Това са изменения само за един месец, докато посочените по-горе по-високи стойности са на годишна база.
Таксито и автомобилът изяждат все повече от дохода
Придвижването също става по-скъпо. За последната година тарифите на таксиметровите превози са се увеличили с 18,4%. Шофьорските курсове и годишните технически прегледи на автомобилите са поскъпнали с 13,3%.
Тези разходи засягат както хората, които разчитат на такси, така и шофьорите, които използват автомобил всеки ден. Към горивото се прибавят ремонтите, техническите прегледи, застраховките и подмяната на части.
Особено сериозен е годишният ръст при горивата, посочен в публикуваната съпоставка на данните: бензинът е поскъпнал с 33,9%, а дизелът – с 55,3%.
Официалните данни на НСИ за самия септември показват и ново увеличение спрямо август – с 6,4% при бензин А95Н, с 5,6% при бензин А100Н и с 5,5% при дизеловото гориво.
По-скъпите горива се отразяват върху бюджета на шофьорите, но и върху бизнеса. Доставките, превозът на стоки и различни услуги зависят от транспортните разходи. Когато те нарастват, фирмите може да прехвърлят част от допълнителните разходи към клиентите.
Това обаче не обяснява автоматично всяко поскъпване. Цените на услугите зависят още от заплатите, наемите, материалите, осигуровките и търсенето. Затова различните сектори повишават цените си с различни темпове.
Дори варенето на ракия поскъпва
Сред необичайните примери за промяната в цените е услугата за варене на ракия, която е поскъпнала със 17,1% за година.
Зад подобно увеличение стоят разходи за труд, енергия, поддръжка на оборудването и материали. Така поскъпването се усеща не само при големите покупки, а и при услуги, които традиционно се приемат за сравнително достъпни.
Същата тенденция се наблюдава при ресторантите и заведенията. Общественото хранене е с 9,6% по-скъпо на годишна база според цитираните данни. Това не означава, че всяко заведение е повишило менюто си с толкова, а че средното изменение в категорията е такова.
За ресторантьорите по-високите разходи за персонал, наем, електроенергия и продукти свиват маржовете. За клиентите резултатът е по-висока сметка за същата вечеря.
Когато подобни увеличения се натрупват в различни области от ежедневието, домакинствата започват да усещат по-силен ценови натиск, отколкото подсказва общият процент на инфлацията.
Храните поскъпват по-бавно, но това не прави живота по-евтин
На пръв поглед годишното увеличение от 1,6% при хранителните продукти изглежда сравнително умерено. Това обаче не означава, че цените са се върнали към предишните си равнища или че покупките са станали по-достъпни.
През септември хранителните продукти са поскъпнали с 0,7% спрямо август според националния индекс. В същото време транспортът е отчел месечно увеличение от 3,7%, а образователните услуги – от 3,2%.
При някои категории има и поевтиняване. Услугите на ресторанти и хотели са намалели с 1,1% на месечна база, а цените в групата „Развлечения, спорт и култура“ са паднали с 10,2%. Тези изменения обаче не заличават натрупаното поскъпване през предходните месеци.
Важно е да се прави разлика между месечна и годишна инфлация. Месечният индекс сравнява цените с предходния месец, докато годишният показва промяната спрямо същия месец на предходната година. Следователно спадът в дадена категория през септември не означава непременно, че тя е по-евтина спрямо септември 2025 г.
Именно това обяснява защо много домакинства не усещат облекчение, дори когато част от храните поскъпват по-бавно. Спестеното от супермаркета може да отиде за по-скъпо гориво, медицински преглед или поддръжка на автомобила.
България остава с висока инфлация спрямо еврозоната
По националния индекс на потребителските цени годишната инфлация в България е 5,7% през септември. По хармонизирания индекс, който се използва за международни сравнения, тя е 5,6%.
Предварителната оценка на Евростат за септември показва годишна инфлация от 3,8% в еврозоната. Така България остава над средното равнище за валутния съюз.
Тези показатели не измерват абсолютната цена на живота в различните държави, а скоростта, с която се променят потребителските цени. Затова по-високата инфлация не означава автоматично, че всеки продукт у нас е по-скъп, отколкото в Германия или Франция.
Тя обаче показва, че натискът върху цените в България продължава. А при съчетание от по-скъпи услуги, транспорт и стоки за дома много семейства усещат по-силно поскъпване от отчетеното средно ниво.
Истинската инфлация се усеща в сметките в края на месеца
Общият индекс от 5,7% е средна величина. Реалното отражение върху всяко домакинство зависи от начина му на живот и от структурата на разходите.
Семейство, което харчи основно за храна, ще усети инфлацията по различен начин от домакинство с автомобил, малки деца, чести медицински посещения и домашен любимец. Колкото по-голям дял от бюджета отива за услуги с бързо растящи цени, толкова по-силен може да бъде натискът.
Затова картината на инфлацията не се изчерпва с касовата бележка от магазина. Тя се натрупва в прегледите, транспорта, ремонтите, образованието и вечерята навън – разходи, от които невинаги има възможност да се откажем.
Когато тези сметки растат по-бързо от доходите, семействата разполагат с все по-малко средства за останалите си нужди. И дори пазарската кошница да не е поскъпнала толкова много, краят на месеца може да изглежда значително по-труден.
