Кутиите за храна скоро ще се превърнат в новите торбички за пазаруване. И в никое заведение или топла витрина на голяма верига няма да могат да ви кажат: „Не може в личен съд“. Нямате кутия в себе си? Това не е проблем. Ресторантите пак ще предлагат опаковки, но целта е пластмасовият боклук да намалее драстично. Накратко, не сте длъжни да носите кутия, но търговците трябва да я приемат, ако имате. Поредната евродиректива ще стане реалност още от 12 февруари следващата година.
Година по-късно пък влиза в сила възможността за опаковане на храна за вкъщи в контейнери за многократна употреба, които ще наемаме и връщаме срещу депозит в обекта. Новите правила ще бъдат задължителни за всички страни от Евросъюза, а целта е да се намали употребата на пластмаса и генерирането на отпадъци. Промените са заложени в Регламент (ЕС) 2025/40, известен още като Регламент за опаковките и отпадъците, или PPWR.
„Част от предвидените изисквания ще влязат в сила поетапно, като за някои от тях е определен краен срок 2030 г.“, коментира пред „Марица“ създателят на платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.
Една част от тях предвиждат някои опаковки да отпаднат изцяло, където е възможно. Други ще имат по-различен дизайн и материали, от които ще се изработват. И четвъртият аспект, който е много важен, ще има единни символи, свързани с разделното събиране на отпадъците.
Една от най-важните промени обаче влиза в сила само след четири месеца. От 12 февруари клиентът вече няма да е длъжен да плаща за пластмасовите кутии, когато си купува готова храна. Ще може да си носи свои съдове от вкъщи и търговците ще са длъжни да му сложат храната в тях.
Какъв беше абсурдът досега
Преди време беше въведена такса за пластмасовите кутийки по топлите витрини и заведенията. Идеята на Европа бе хората да ги ползват по-малко, за да се пази природата. Проблемът в България обаче беше, че много от магазините ни таксуваха и кутията, но не ни даваха никаква алтернатива. Така клиентът бе принуден да плаща допълнително, което го ощетяваше. Това засягаше и много възрастните хора, тъй като голяма част от тях вече разчитат на готова храна, обяснява Руменова.
Въпросът за безопасността на храните при използването на лични контейнери обаче все още трябва да бъде решен на национално ниво. Родното екоминистерство е контролен орган по наредба, въведена в България в резултат на транспонирането на европейска директива. Още от 2019 г. тя предвижда възможност хората да пазаруват в собствени контейнери. Българската агенция по безопасност на храните обаче счита, че има риск от кръстосано разнасяне на зарази. „Между другото това е позиция и на други държави, които въпреки това са въвели тази възможност, като са взели съответните мерки за минимализирането на рисковете“, твърди Руменова. И дава за пример Италия. „Преди да е започнала да действа самата директива, там дописват своя действащ закон, в който поставят изисквания към личните контейнери. Те трябва да са чисти, без дъх, да не са счупени и да имат капаци. Ето по този начин се осигурява по-висока степен на безопасност“, разказва създателката на платформата „Ние, потребителите“. И допълва, че и в България ще се наложи промяна в националното законодателство, за да се прилага пълноценно европейският регламент за опаковките. Затова периодът до 12 февруари догодина трябва да бъде използван за изясняване на въпроса у нас.
Получаваме съдове срещу депозит
От 12 февруари 2028 г. търговските обекти ще бъдат длъжни да осигурят техни съдове за многократна употреба. Това означава, че клиентът взема храната в кутии срещу депозит, който получава обратно, когато върне посудата. Това също предстои да бъде въведено в България и всички страни членки на ЕС, като вече се прилага в много държави.
Новите правила предвиждат промени и при опаковките на плодове и зеленчуци. Днес в супермаркетите често можем да видим дребни плодове в пластмасови кутии или няколко краставици или банани увити във фолио. Като алтернатива ще се използват картонени кутии или собствени платнени торбички.
Целта е потребителите да могат по-добре да виждат качеството и характеристиките на продуктите. При опакованите плодове и зеленчуци много често се случва клиентът да установи, че част от тях вече са загнили и трябва да бъдат изхвърлени.
Сбогом на излишния въздух
Предвиждат се и изисквания към дизайна на опаковките. В тях ще бъде ограничено излишното въздушно пространство, като то не трябва да надвишава 50% спрямо продукта. Ще бъдат забранени и конструкции като двойни стени и двойни дъна, които създават впечатление, че в опаковката има по-голямо количество продукт.
Производителите и сега са задължени да посочват грамажа, но според Габриела Руменова това е важно и заради т.нар. шринкфлация, при която количеството на продукта намалява, а опаковката може да създава впечатление за по-голям обем. Като пример Руменова дава с някои пакети чипс, в които въздухът е повече от съдържанието на продукта.
Промени ще има и при електронната търговия
Предвижда се при онлайн покупките да бъде ограничено използването на допълнителни пълнежи с въздушни клетки, стиропор и други материали за уплътняване, когато те не са необходими за запазване на самия продукт.
Промени се предвиждат и при козметичните продукти, особено в хотелския сектор. Малките флакони, които обичайно се предлагат, постепенно ще бъдат заменени от по-големи диспенсери за многократно пълнене.
Понеже много хора искат да събират разделно, но са затруднени, защото няма единно означаване за всички държави, сега се подготвят общи символи, които ще бъдат поставени върху опаковките на продуктите, за да се знае в какъв контейнер да бъдат изхвърлени.
До 2030 г. трябва да се случат още промени, срез които е забраната на пластмасовото фолио за подправки, кафе и др. консервирани продукти. Няма да може да се добавят пластмасовите сашета за кетчуп и други сосове.
Вера Маркова, която живее еко:
Има смисъл, ще стане стъпка по стъпка
Често може да видите Вера Маркова да пие кафе из центъра на Пловдив, но в собствената си силиконова чаша, която носи в дамската си чанта. На щанда в магазина ще извади платнена торбичка и прецизно ще подреди продуктите си. Ненавижда найлона и пластмасата и ги е зачеркнала много отдавна. Пловдивчанката стана посланик на Европейския климатичен пакт. Днес тя споделя опита си в опазване на околната среда, води обучения и помага на другите да осъзнаят, че проблемите със замърсяването сега стават бомба със закъснител за в бъдеще.
Екипът на „Марица“ потърси Вера да сподели опита си и да даде ценни съвети как можем да организираме ежедневието си, за да ни е лесно след 12 февруари при пазаруване в магазините с наши съдове.
Според нея с носенето на чаши от вкъщи е много по-лесно, ако те са сгъваеми. Причината е, че в някои кафенета високите не влизат под машината, а барманите нямат навика да го сипят първо в порцеланова и после в донесената от клиента чаша. Тази на Вера е лека и компактна – може даже да се пъхне в джоба на дънките.
Съветът й при купуване на топла храна е да си осигурим съд от огнеупорно стъкло, което не изпуска вредни вещества. Многократна сгъваема кутия също върши работа.
Опитът на Вера сочи, че пазаруването със съдове от вкъщи в супермаркетите и кулинарните магазини е далеч по-трудно от кафенетата. Причината е, че икономически за тях е по-изгодно да сипват храната в техни пластмасови кутии и да таксуват за тях клиента. Друга спънка е, че персоналът в големите вериги изобщо не е обучен в това отношение. И често отказва да сипе храната в донесения съд с обяснението, че няма да се претегли храната.
„Когато съм говорила с управители на големи магазини защо не обучават персонала си, те обясняват, че това не е важно. Смятат, че сме шепа хора, които се интересуваме от тези неща. Масовият потребител не се вълнува“, разказва Вера и допълва, че ако се обясни добре как пазаруването със собствени съдове, с платнена торба и др. ще намали отпадъците и ще доведе до по-чист въздух, повече хора ще започнат да приемат тези практики.
Вера съветва клиентите, след като законът влезе в сила на 12 февруари догодина и откажат да им поставят храната в техни съдове, да подадат първо сигнал до управителя на магазина. Ако той не вземе отношение, да пуснат онлайн жалба до по-висшестоящите в магазина.
„Не трябва да се отказваме, има смисъл. Стъпка по стъпка ще стане по-лесно и по-добре за нас и природата“, убедена е Вера Маркова.
Теодор Шойлеков, собственик на най-известния кулинарен магазин в Карлово:
Обслужването ще се забави, ако всеки идва със свои съдове
В Карлово, град с около 20 хиляди жители, 15-ина магазини и заведения предлагат храна, включително опции за вземане на място или доставка. Услугата набира популярност и все повече служители в офиси, цели компании и домакинства избират готовата топла храна, вместо неопределено време край котлона и фурната.
Заявките започват от ранния преди обед, веднага след като менюто става известно в платформите в интернет. След това кутийките с вкусни манджи потеглят към клиентите. Отделно от това около 12.00 часа пред самите витрини вече се образуват опашки. А след като се нахранят съвестните клиенти – служители или домакини, измиват кутийките за повторно ползване или търсят подходящо място, за да изхвърлят употребената пластмаса.
Наистина, немалко хора вече мислят къде отива пластмасовият или стъкленият амбалаж, признават собствениците на заведенията, които предлагат храна и напитки в такива съдове.
Станислав Богоев, собственик на най-голямата фирма за кетъринг и на ресторанти в Карлово
От 2014 г. насам пластмасата в съдовете за хранене намалява за сметка на биоразградимите съставки в опаковките, коментира пред „Марица“ Станислав Богоев, собственик на най-голямата фирма за кетъринг и на ресторанти в Карлово. Това става по регламент на Европейския съюз. Кутийките са внос, две-три са фирмите вносителки на тези изделия в България. Опаковките влизат в търговската мрежа със съответните декларации за съдържание на биоразградими компоненти в опаковките. Търговците, от които ги вземаме, също придружават доставката до своите клиенти със съответната декларация. В България също има не повече от три фирми, които произвеждат пластмасови опаковки, които, убеден съм, спазват тези изисквания. Защото глобите са жестоки, мисля, че са процент от оборота, но са много солени. Пластмасата в опаковките намалява, тя поетапно се замества от биогразградими съставки, обяснява Станислав Богоев.
От неговите ресторанти ежедневно излизат голям брой кутийки, които доставчиците носят във фирми, индивидуални офиси и домакинства. Цената на храната е на порция.
Вероятно има хора, които искат да получат храна в собствени съдове, но при нас това не се случва, защото да я получат в чиста и добре изглеждаща опаковка за еднократно ползване, е много по-удобно.
Но тъй като всяка порция си е с определена цена, ако клиент си донесе собствен съд, канче за храна примерно, можем да сложим яденето в него. Няма да се налага да теглим храната, защото порцията е направена предварително, обяснява бизнесменът.
Получаваме опаковките за храна от фирма, чийто предмет на дейност е точно това. Кутийките са внос, доставките се придружават с декларации за съдържанието на пластмаса в тях. През няколко години по регламент на Европейския съюз биоразградимите компоненти в тези пластмасови опаковки намаляват, обяснява Теодор Шойлеков, собственик на най-известния кулинарен магазин в Карлово с близо 20-годишна история.
В неговия обект цената на храната е според теглото. Той споделя, че не си спомня да са идвали клиенти със собствени съдове. Ако се въведе такова изискване обаче, БАБХ трябва да посочи какви са правилата. Шойлеков уверява, че ще отговарят на такива изисквания, но ще се бави обслужването. Служителят зад витрината ще трябва да претегли колко тежи съдът, да сложи храната, да претегли съдът пълен, да извади тарата и изчисли колко тежи храната, а след това и цената. С готовите опаковки е по-лесно, по-чисто и много по-удобно и за търговския обект, и за клиента, допълва той.
Добрият пример от чужбина
Стикери показват кои магазини подкрепят идеята
Онлайн платформата „Ние, потребителите“ направи проучване къде може да се пазарува със собствени опаковки за многократна употреба. Във Франция магазините и ресторантите с тази опция имат специални стикери на витрините и гишетата си и могат да бъдат открити на интерактивна онлайн карта. Същият модел е приложен в Полша, Словения и Испания.
В Швеция съществува инициатива, която има за цел да привлече повече търговски обекти и клиенти, които се стремят към намаляване на екологичния отпечатък. Организация работи със собствениците на магазини, за да увеличи използването на продукти за многократна употреба – кутии за обяд, чанти, чаши за многократна употреба и др.
Естония също организира кампания за повишаване осведомеността по темата, като едно от основните послания в нея е да се носи собствена кутия и чанта.
Във Виена пък съществува магазин, който работи без опаковъчни материали. Продукти като плодове, зеленчуци, макарони, варива се поставят в стъклени буркани, които клиентите закупуват оттам или си носят от вкъщи.
И в Италия потребителите имат право да използват собствени съдове. Като мярка за безопасност закон от 2019 г. предвижда съдът да е чист и да няма уловима миризма. Продавачът може да откаже да постави продукти в съда, ако той е счупен или без капак.
Кения постигна чудо в екологията след пластмасовото вето
Битката с найлона може да бъде успешна, ако държавата се ангажира сериозно с тази мисия. И добрият пример може да се намери не някъде в Европа, а в Африка. Кения реши да се избави от найлоновите торбички преди 9 години, когато със закон забрани производството, вноса и продажбата им. Санкциите за нарушители са жестоки глоби и дори затвор.
„Виждал съм как мъж тича след найлонова торбичка, която вятърът е подел и залепил за тялото му. Защото и да не е негова, може той да го отнесе“, разказа пред „Марица“ още преди време парапланеристът Николай Йотов, който години наред работи по няколко месеца в Етиопия и често посещава Кения.
Признава, че е изумен колко бързо и категорично властите в Найроби са привели в действие забраната.
„Нищо че са 50 милиона население и ги мислим за по-слаборазвити. За една година затвориха 20 фабрики за найлонови торбички, но бързо пуснаха в производство и употреба платнени. Глобата за носене на найлон по улицата е 30 000 евро или 4 години затвор, ако не можеш да ги платиш. Сега никой не роптае“, разказа Йотов.
Кения забранява найлоновите торбички по няколко причини. Тяхното безразборно изхвърляне задръства отводнителните канали и причинява тежки наводнения по време на дъждовния сезон. Другата причина е, че голям процент от кравите и овцете изяждат пластмасовите отпадъци и това най-често води до смъртта им.
Законът се прилага изключително строго чрез активни действия на Националния орган за управление на околната среда (NEMA) и полицията. Близо десет години след въвеждането му този закон и продължава да е в сила, а контролът остава безкомпромисен.
Властите редовно нападат нелегални фабрики и търговци на черния пазар. При една от такава операция в Найроби са конфискувани над 90 000 нелегални найлонови торбички и са арестувани петима души, включително собственикът на цеха.
Забраната е абсолютна и важи дори за чужденци. При пристигане на международните летища като Джомо Кениата в Найроби куфарите на туристите се проверяват и всички безмитни найлонови торбички или пластмасови опаковки на багаж се изземват принудително.
В същото време се прави всичко възможно да се затворят вратичките в закона. Когато първоначално търговците се опитва да заменят торбичките с евтини нетъкани полипропиленови чанти, държавата бързо реагира и забранява и тях, позволявайки единствено 100% биоразградими алтернативи.
Забранени са и пластмасовите изделия за еднократна употреба като сламки, прибори, чинии в защитени зони като национални паркове, гори и плажове.
Отговорност на производителите на тези артикули става все по-голяма. Въведени са тежки изисквания за „удължена отговорност на производителя“. Всяка компания, която използва пластмасови опаковки дори за хранителни стоки като хляб, трябва да има одобрен 4-годишен план за тяхното събиране и рециклиране.
Въпреки огромния успех в страната все още съществува черен пазар, захранван основно от контрабанда от съседни държави, което кара властите да поддържат висока готовност и тежки наказания.
В отговор на строгите закони в Кения бизнесът и местните иноватори развиват мащабни екологични алтернативи на пластмасовите опаковки. Вместо найлонови торбички и пластмасови съдове за еднократна употреба, днес на пазара успешно се налагат традиционните кошници киондо (kiondos). Представляват ръчно изтъкани чанти от сизал, папирус, рафия или коноп. Те са здрави, дълготрайни и вече са моден и екологичен символ в страната.
Продавачите и супермаркетите масово използват платнени торбички от брезент или памук, както и чували от юта за груби и тежки стоки. За сухи продукти, плодове и печива се използват биоразградими хартиени пликове и кутии от кафява хартия и картон. За течности и консервиране се разчита на стъклени буркани и бутилки, които клиентите връщат за повторна употреба.
