Данъчните оценки на недвижимите имоти в България ще бъдат увеличавани поетапно през 2027, 2028 и 2029 година, предвиждат законодателни промени, одобрени от Министерския съвет на 4 ноември.
Новите правила ще засегнат жилищата, сградите, земите и земеделските имоти, като се предвижда и допълнително облагане на определени подобрения в луксозните имоти.
Промените са заложени в Закона за местните данъци и такси и предвиждат през 2027 година данъчните оценки да бъдат актуализирани с 30%, а през следващите две години – с по 35%.
В публикуваната информация се посочва, че към 2029 година данъчните оценки ще бъдат приблизително със 118% по-високи спрямо досегашните стойности.
Това обаче не означава, че собствениците на жилища и други недвижими имоти автоматично ще започнат да плащат със същия процент по-висок годишен данък.
Причината е, че размерът на налога зависи не само от данъчната оценка, но и от ставката, определяна от съответния общински съвет.
Съгласно действащата рамка общините могат да определят данъка върху недвижимите имоти в границите от 0,1 до 4,5 промила от данъчната оценка.
Това дава възможност на местните власти да компенсират увеличението на оценките чрез намаляване на данъчната ставка, ако решат да запазят досегашната тежест за собствениците.
Следователно реалното отражение върху годишния данък ще зависи от решенията на отделните общински съвети.
По-съществени промени се очакват при луксозните недвижими имоти, за които се предвижда преработване на методиката за определяне на данъчната оценка.
Новите правила ще отчитат определени подобрения и допълнителни съоръжения, които повишават стойността на имота.
Сред тях са плувни басейни, тенис кортове и обособени в дворовете паркинги за обществено ползване.
При подобни имоти промените в начина на изчисляване на данъчната оценка могат да доведат до значително по-висока основа за облагане.
За разлика от възможността да променят данъчната ставка, общините ще бъдат задължени да прилагат предвидената в закона методика при оценяването на тези подобрения.
Така собствениците на недвижими имоти с допълнителни съоръжения могат да се окажат сред най-силно засегнатите от новите правила.
Според мотивите на Министерския съвет основната цел на измененията е да се осъвремени системата за местно имуществено облагане и да се подобри събираемостта на приходите в общинските бюджети.
Правителството посочва, че актуализирането на данъчните оценки трябва да създаде предпоставки за по-голяма финансова самостоятелност на местните власти.
Предвижда се новата нормативна рамка да отчита промените в икономическата среда, включително инфлацията, която влияе върху стойността на недвижимите имоти.
Наред с измененията в имущественото облагане кабинетът е одобрил и промени, свързани с патентния данък.
В изпълнение на становище на Европейската комисия се отменят разпоредби за облагане с патентен данък на доходите на юридически лица от дейности като заведения за хранене и развлечения.
Причината е, че съответната мярка е определена като държавна помощ.
Законодателните изменения включват и правила, произтичащи от документи на Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Предвижда се също осъвременяване на глобите и имуществените санкции, предвидени в административнонаказателните разпоредби на закона.
От правителството мотивират увеличението с натрупаната инфлация и необходимостта санкциите да запазят своята превантивна функция.
Одобрените изменения очертават съществени промени в начина, по който ще се определят данъчните оценки на имотите през следващите три години.
За собствениците на жилища най-важният въпрос ще бъде как общинските съвети ще определят данъчните ставки след актуализацията на оценките.
Именно комбинацията между новата данъчна оценка и размера на съответната ставка ще определи дали и с колко ще се увеличи годишният данък върху конкретен имот.
Промените са одобрени от Министерския съвет, но предстои да преминат през парламентарната процедура, преди да станат действащо законодателство.
Правителството одобри и въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите на банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании, обменни бюра, фирми за бързи кредити и определени търговци на храни.
