Новият план на Европа: Пътни карти и стъпаловидно приобщаване
Годишните доклади на Европейската комисия за напредъка на страните кандидатки за членство в ЕС бяха представени днес, очертавайки две много различни картини на Стария континент. Докато Брюксел отчита реална динамика и амбициозни срокове за страните от Източна Европа и Западните Балкани, други държави буксуват на място заради политически кризи, неизпълнени ангажименти и отстъпление от демократичните ценности.
За да направи процеса по-предсказуем, ЕК предлага конкретни пътни карти и механизъм за постепенно приобщаване на кандидатите в стратегически сектори като енергетиката, транспорта, цифровите технологии и отбраната, още преди пълноправното им членство.
Източният локомотив: Украйна и Молдова гонят амбициозни срокове
Положителните новини идват предимно от източния фланг на Европа. Въпреки тежките изпитания на войната, Украйна остава твърдо ангажирана с европейския си път. Страната вече е започнала преговори по четири клъстера, а според Брюксел е изпълнила условията за старт по всички оставащи. Целта на Киев да приключи преговорния процес до края на 2028 г. е напълно реалистична, при условие че реформите, особено в борбата с корупцията и съдебната система, продължат със същите темпове.
Сходни добри резултати отчита и Молдова, която бележи устойчив напредък и бързо уеднявява законодателството си с европейското право. Страната преследва амбициозната цел да финализира преговорите до началото на 2028 г.
Напредък се наблюдава и в Черна гора – лидерът в процеса сред Западните Балкани, която вече е затворила временно 21 глави и е близо до финалната права, както и в Албания, където мащабна гражданска мобилизация подкрепя реформите за затваряне на нови глави догодина.
Северна Македония остава в изолация: Липсват конституционните промени
Сериозни критики отнася Северна Македония. Според доклада на Брюксел страната все още не е приела необходимите конституционни промени, към които официално се е ангажирала.
Вписването на българите в основния закон на съседната държава остава неотменимо условие за реалното начало на преговорите по клъстера „Основни въпроси“, заложено в преговорната рамка от 2022 г. Въпреки че Скопие бележи добри резултати в икономическите реформи и Механизма за растеж, липсата на политическа воля за конституционните промени и заздравяване на върховенството на закона държи страната в „пауза“ по пътя към ЕС.
Сърбия, Босна, Косово, Турция и Грузия: Бурни води и застой
Сърбия: Отчита се липса на съществен напредък и растяща обществена поляризация. Ниското ниво на съгласуване с външната политика на ЕС и въпросите около върховенството на закона остават сериозна спирачка пред Белград.
Босна и Херцеговина: Страната все повече се отклонява от европейския си курс на фона на разделяща реторика преди изборите, като Брюксел очаква новото ръководство бързо да навакса пропуснатото.
Косово: Институционалната криза и напрежението забавиха реформите, макар че диалогът с ЕС бе възобновен, след като местното управление в Северно Косово бе прехвърлено.
Турция: Пропастта между Анкара и Брюксел се разширява заради зачестилите съдебни дела срещу опозицията и местни изборни лица, като причините за замразяването на преговорите от 2018 г. остават непроменени.
Грузия: Процесът на присъединяване е фактичесчески спрян. От ЕК са категорични, че управляващата партия подкопава демократичните принципи и върховенството на закона, което лишава страната от ползите на кандидат-статута, докато грузинците не променят посоката си.
