Около 16,4% от населението на България живее с психично разстройство. Това означава, че приблизително един на всеки шест души у нас е засегнат от проблем, който може да повлияе върху ежедневието, отношенията с околните и способността за пълноценно участие в обществото. Данните са на Министерството на здравеопазването и бяха оповестени по повод Световния ден на психичното здраве, отбелязван на 10 октомври.
Според информацията на здравното ведомство психичните разстройства са и втората водеща причина за годините живот с увреждане в България. Статистиката поставя акцент върху необходимостта от по-добра профилактика, навременно разпознаване на симптомите и достъп до качествена медицинска и психологическа помощ.
Темата за психичното здраве придобива все по-голямо значение както у нас, така и в международен план. Тревожността, депресивните състояния и други психични проблеми могат да засегнат хора от различни възрасти и социални групи, а липсата на подкрепа често затруднява справянето с тях.
Над един милиард души по света живеят с психично разстройство
Проблемът далеч не се ограничава до България. По данни на Световната здравна организация повече от един милиард души по света живеят с психично разстройство. Сред най-разпространените състояния са депресията и тревожните разстройства.
Последиците могат да бъдат сериозни не само за засегнатите, но и за техните семейства, работната среда и обществото като цяло. Затова специалистите поставят акцент върху ранната подкрепа и достъпа до услуги, които отговарят на индивидуалните потребности на всеки човек.
Една от основните пречки остава стигмата около психичните заболявания. Страхът от осъждане и неразбиране може да накара хората да отлагат търсенето на помощ, дори когато изпитват продължителни затруднения.
Акцентът е върху ранната помощ и достъпа до лечение
По повод Световния ден на психичното здраве през 2026 г. кампанията на Световната здравна организация преминава под мотото „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. Основната идея е хората, които лично са преживели психични затруднения, да участват по-активно във формирането на политиките и услугите в тази област.
Сред важните направления е и преминаването от продължителна грижа в специализирани институции към услуги в общността, съобразени с нуждите на конкретния човек. Този подход цели засегнатите да получават необходимата подкрепа, като същевременно запазват възможността да живеят и да се включват пълноценно в обществото.
Министерството на здравеопазването заявява, че работата по превенцията, ранната подкрепа, достъпа до качествени услуги и защитата на правата на пациентите остава важен приоритет. Необходима е и по-добра координация между здравната, социалната и образователната система.
Данните за България показват мащаба на предизвикателството, но не означават, че всеки засегнат човек има тежко заболяване или се нуждае от болнично лечение. Психичните разстройства обхващат широк спектър от състояния с различна тежест и потребности от грижа.
