
Случвало ли ви се е изведнъж да изпитате непреодолимо желание за храна, към която обикновено сте напълно безразлични? Може с години да не сте се сещали за цвекло, риба тон или определен вид ядки, а в един момент да се отправите към магазина с единствената мисъл да си купите точно тях. Подобни внезапни промени във вкусовите предпочитания не са необичайни и невинаги се дължат просто на апетит. Понякога зад желанието за нещо сладко, солено или люто стоят умора, натрупано напрежение или потребност от разнообразие. В други случаи то може да съвпада с промени в хранителните нужди на организма. Затова си струва да обърнем внимание не само на това какво ни се яде, но и на обстоятелствата, при които се появява подобен порив.
Ако оставим настрана бременността и влиянието на рекламите, които могат да засилят интереса към определени продукти, съществуват три основни обяснения за внезапното желание да променим обичайното си меню. Диетологът Олга Галеева посочва, че хранителните предпочитания са тясно свързани както с индивидуалните особености на човека, така и с неговото физическо и емоционално състояние. Според специалиста рецепторите ни различават пет основни вкуса – сладко, солено, кисело, горчиво и умами, който често се описва като месен или наситен вкус. Начинът, по който възприемаме храната, обаче се влияе и от средата, в която живеем, културните традиции, навиците и психологическите ни особености.
Различията във вкусовете могат лесно да бъдат забелязани в хранителните традиции по света. В страни като Перу, Тайланд и Индия пикантните ястия заемат важно място в ежедневното меню, докато във Великобритания сладките пудинги, сконовете и традиционните десерти са неразделна част от местната кухня. В Австралия месните ястия също имат силно присъствие в хранителната култура. Тези примери показват колко различни могат да бъдат представите ни за вкусна и засищаща храна. Когато обаче човек внезапно започне да предпочита продукти, които преди не са го привличали, причината невинаги е свързана с културните навици. Подобна промяна може да бъде провокирана от емоционалното състояние, ежедневието или определени процеси в организма.
Една от най-честите причини за силното желание да похапнем нещо калорично е натрупаната умора. След напрегнат работен ден, конфликт или неприятно преживяване много хора посягат към шоколад, понички, пица или пържени картофи. При силен стрес се активира симпатоадреналовата система, която участва в реакцията на организма към напрежение. Това може да повлияе и на апетита, като засили желанието за храни, осигуряващи бързо достъпна енергия. Именно затова сладките напитки, мазните бургери и тестените изделия понякога изглеждат особено привлекателни в моменти на изтощение. Те могат да създадат усещане за бързо засищане и временно удоволствие, но невинаги поддържат ситостта за продължителен период.
Връзката между стреса и храненето има и психологическа страна. Консумацията на любими продукти активира мозъчни механизми, свързани с удоволствието и възнаграждението, което може временно да подобри настроението. Така храната се превръща в леснодостъпен начин за справяне с неприятните емоции. След раздяла, тежък разговор или особено натоварена седмица желанието за сладкиши, чипс и други подобни храни може да бъде по-силно от обикновено. Това не означава непременно, че организмът изпитва недостиг на конкретно хранително вещество. В много случаи става дума за емоционална реакция, при която човек търси утеха и краткотрайно облекчение чрез храненето.
