Снимка: Графика Geo All Day
Безпрецедентна атака с въздушни и морски дронове камикадзе прати търговски кораб на дъното на Черно море само на 70 морски мили източно от Бяла. Екипажът е в неизвестност, а българските Военноморски сили, военната авиация и спасителните екипи провеждат мащабна операция по търсене и спасяване.
Екшънът се разигра не в териториалните ни води, а в т.нар. Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на страната – морско пространство с ключово значение, чийто статут се превърна във фокус на новата геополитическа криза.
По същото време друг поразително подобен удар разтърси румънския сектор, което накара държавния глава Румен Радев незабавно да събере ръководителите на спецслужбите на „Дондуков“ 2.
Наш или чужд е районът: Къде свършва България и какво е ИИЗ?
Инцидентът повдигна лавина от въпроси дали държавната ни граница е била директно атакувана. Краткият отговор на експертите по морско право е: не, но заплахата за страната ни е съвсем реална.
Разликата се корени в две ключови морски понятия:
Териториално море (до 12 морски мили или около 22 км): Това е неделима част от българската територия. Тук държавата разполага с пълен суверенитет над водата, морското дъно, недрата и въздушното пространство.
Изключителна икономическа зона (до 200 мили по принцип, около 29 000 кв. км в нашия басейн): Започва отвъд 12-ата миля. Тъй като Черно море е полузатворено, границите се определят с двустранни договори – с Турция имаме разписана спогодба още от 1997 г., докато с Румъния делимитацията все още предстои да се финализира напълно.
В ИИЗ водите запазват режима на открито море – чужди кораби и самолети имат пълна свобода на навигация и прелитане. София обаче притежава изключителни права върху проучването и добива на нефт, газ и минерали, риболова, изграждането на изкуствени инсталации и опазването на екологията (съгласно Указ № 77 от 1987 г. и Закона за морските пространства).
Задейства ли се Член 5 от НАТО?
Тъй като нападението е извършено в международни води и въздушно пространство, от строго юридическа гледна точка задействането на Член 5 от Вашингтонския договор за колективна отбрана е неприложимо.
Ударът край Бяла обаче засяга жизненоважни национални интереси:
Екологична бомба със закъснител: Потъването на плавателен съд носи огромен риск от мазутни разливи, които заплашват биоразнообразието и риболова по цялото ни Черноморие.
Икономически колапс на трафика: Застрахователните премии за плаване в района скачат главоломно, а рискът за търговските коридори и подводната инфраструктура расте с часове.
Хуманитарни ангажименти: България носи директна отговорност за организацията и провеждането на спасителните операции в своя отговорен сектор.
Военни анализатори подчертават, че подобна агресивна активност на прага на държавата е директно основание за свикване на консултации по Член 4 от договора на НАТО – механизъм, който София задейства още в първите часове на войната през февруари 2022 г., а Полша използва през есента на 2025 г. след нарушаване на въздушното ѝ пространство.
Сенчестият флот на Кремъл сее хаос край нашия бряг
Докато безпилотните апарати сеят поражения, в същите тези черноморски води се движи цяла паралелна флотилия – т.нар. „сенчест флот“ на Русия. Става дума за стотици амортизирани танкери, регистрирани под екзотични „удобни флагове“ (Палау, Камерун, Того, Коморските острови), чрез които Москва заобикаля наложените санкции и тавана на цените.
Тези кораби плават с изключени транспондери (AIS), фалшиви документи и без надеждни международни застраховки. Според данни на авторитетния център CREA над половината от руския петролен износ разчита именно на тези съмнителни съдове, а Черно море е основната им магистрала.
Само между януари и август най-малко 14 подобни танкера са прекарали стотици часове в български и румънски води, превръщайки се в скрита хибридна заплаха – от шпионаж до риск от катастрофално замърсяване. Украйна отговори с безпощадна кампания – операциите с безпилотни катери като „МоЛоЧКа“ нанесоха тежки удари по петролните маршрути на Москва, принуждавайки руснаците да заваряват антидронови клетки и мрежи по палубите на цивилните си танкери.
Хроника на морската война: От бойните фрегати до цивилните търговци
Ескалацията в Черно море не дойде изневиделица, а премина през няколко опасни фази:
Лов на руския боен флот: Украинските военноморски дронове Magura V5 потопиха ракетния катер „Ивановец“, големия десантен кораб „Цезар Куников“ и патрулния стражеви кораб „Сергей Котов“.
Удари по петролните артерии: През ноември украински морски дронове удариха танкерите Kairos и Virat точно в турската ИИЗ, а дни по-късно сериозно пробиха и танкера Dashan на път за Новоросийск.
Търговските кораби – новият прицел: От лятото прицел станаха и съдове без пряка връзка с военните доставки. Турски сухотоварен кораб под панамски флаг бе ударен от дрон край Черноморск с ранени моряци на борда. Последва обстрел на балкера Golden Rose, където украински граничари спасиха 16-членния екипаж от пламъците, а край Новоросийск пламна товарният кораб Nadezhda, пращайки трима тежко ранени в болница.
Лондонският съвместен военен комитет вече официално постави цялата акватория на Черно море (с изключение единствено на тесните 12-милни териториални ивици) в червения списък на зоните с най-висок военен риск. Атаката на 70 мили от Бяла показва безпощадно едно: войната по вода навлиза в нов, непредвидим етап, а спокойствието по българския бряг е подложено на сериозно изпитание.
