Атаките с дронове срещу търговски кораби край българския бряг отново поставиха въпроса за сигурността на страната и възможностите за реакция на Алианса. Член 4 предвижда консултации при заплаха, а член 5 урежда колективната отбрана. Но двете разпоредби имат различно значение и не означават автоматично влизане във война.
Два търговски кораба бяха атакувани с дронове в Черно море в близост до българския бряг, като единият плавателен съд потъна, а другият беше повреден. Инцидентите засилиха опасенията, че войната в Украйна може да доведе до нови рискове за държавите от източния фланг на НАТО.
Нападенията поставиха на дневен ред и въпроса как България може да потърси подкрепа от съюзниците си и при какви условия би могъл да бъде задействан механизмът за колективна отбрана.
Основните инструменти са заложени в членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор. Единият позволява на държавите членки да се консултират при заплаха за сигурността си, а другият предвижда съвместен отговор при въоръжено нападение срещу съюзник.
Какво предвижда член 4 от договора на НАТО?
Член 4 позволява на всяка държава членка да поиска консултации със съюзниците, когато прецени, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени.
При подобно искане Северноатлантическият съвет – основният политически орган на Алианса – може да се събере, за да обсъди ситуацията и възможните общи действия.
Консултациите могат да доведат до политически решения, засилено наблюдение, допълнителни отбранителни мерки, разполагане на сили или друга координирана подкрепа.
Задействането на член 4 не означава автоматично военна намеса. Целта е съюзниците да оценят заплахата, да обменят информация и да решат как да реагират.
Какво представлява член 5?
Член 5 е в основата на принципа за колективна отбрана на НАТО. Той постановява, че въоръжено нападение срещу една или повече държави членки в обхвата на договора се разглежда като нападение срещу всички.
В такава ситуация всяка съюзна държава е длъжна да окаже помощ на нападнатата страна, като предприеме действията, които смята за необходими за възстановяване и поддържане на сигурността. Те могат да включват употреба на въоръжена сила, но могат да бъдат и военна, разузнавателна, логистична или друга подкрепа.
Това означава, че член 5 не задължава автоматично всички държави да изпратят войски или да започнат военни действия. Всяка от тях определя какъв принос е необходим, съобразно конкретните обстоятелства.
Член 5 е задействан само веднъж в историята на НАТО – след терористичните нападения срещу САЩ на 11 септември 2001 г.
Могат ли атаките срещу кораби в Черно море да задействат член 5?
Това зависи от конкретните обстоятелства, мащаба на нападението и оценката на съюзниците. Не всяка атака срещу кораб автоматично представлява въоръжено нападение срещу държава членка на НАТО.
От значение са мястото на инцидента, характерът на нападението, статутът на засегнатия плавателен съд и установената отговорност. Важна е и разликата между териториалното море и изключителната икономическа зона.
Изключителната икономическа зона не е държавна територия по същия начин като териториалното море. В нея крайбрежната държава има определени суверенни права и юрисдикция, включително във връзка с природните ресурси и някои икономически дейности.
Затова самият факт, че търговски кораби са атакувани в българската изключителна икономическа зона, не означава автоматично, че е изпълнено условието за задействане на член 5. Необходимо е да се направи правна и политическа оценка на всички обстоятелства.
Подобни инциденти обаче могат да бъдат основание за консултации по член 4, ако България прецени, че сигурността ѝ е застрашена. Те могат да доведат и до други съвместни мерки за наблюдение, възпиране и защита на корабоплаването.
Важно е да се знае и че консултациите по член 4 не са задължителна предварителна стъпка, преди да бъде поискано прилагане на член 5.
Означава ли член 5 автоматично влизане във война?
Не. Член 5 урежда задължение за помощ при въоръжено нападение, но не предписва един и същ отговор от всички съюзници.
В зависимост от ситуацията подкрепата може да включва засилване на противовъздушната отбрана, разузнавателна информация, логистична помощ, допълнителни военни ресурси или употреба на въоръжена сила.
Решението за колективна отбрана изисква оценка на обстоятелствата и политически консултации между съюзниците. Следователно задействането на член 5 не означава непременно, че всички държави от НАТО автоматично влизат във война.
Именно тази гъвкавост позволява на Алианса да реагира според характера и мащаба на заплахата.
Какво се случи с Полша през септември 2025 г.?
Пример за прилагането на член 4 е случаят с Полша от 10 септември 2025 г. Тогава страната съобщи за 19 нарушения на въздушното си пространство от дронове по време на мащабна руска атака срещу Украйна.
Полските въоръжени сили, подкрепени от съюзници от НАТО, предприеха действия срещу безпилотните апарати, които представляваха заплаха. Полският премиер Доналд Туск определи случилото се като сериозна провокация и поиска официални консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Тогава беше съобщено и за материални щети, но без пострадали хора. Русия отхвърли обвиненията, а руската страна оспори твърденията за произхода на дроновете.
НАТО проведе консултации по искане на Полша, изрази солидарност с Варшава и осъди действията, определени от Алианса като безотговорни. До задействане на член 5 не се стигна.
Случаят показа как държава членка може да потърси колективна оценка на заплаха за сигурността си, без това автоматично да води до обявяване на война или до прилагане на механизма за колективна отбрана.
Какво означава това за България?
Атаките срещу търговски кораби в Черно море поставят България пред необходимостта да защитава безопасността на корабоплаването и да установи всички обстоятелства около нападенията.
Страната може да поиска консултации по член 4, ако прецени, че сигурността ѝ е застрашена. Дали конкретните инциденти покриват условията за член 5 би зависело от фактите, правната оценка и преценката на съюзниците.
Докато произходът и отговорността за нападенията се изясняват, най-важни остават разследването, обменът на информация между съюзниците и мерките за безопасността на плавателните съдове.
Разликата е съществена: член 4 отваря пътя към консултации и координирани действия, докато член 5 урежда колективната отбрана при въоръжено нападение. Нито една от двете разпоредби не означава автоматично решение за започване на война.
