Преподобният Иван Рилски е роден през 876 г. в село Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина около река Струма /край Дупница/. Бил е съвременник на княз Борис /852-889/ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне вярата. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.
Подтикнат от желание за подвиг, Иван постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Приел монашество, но не останал задълго в манастира, а се отдал на живот в пълно уединение, молитви, пост и лишения. Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече над хиляда години.
Чудотворец, молитвеник, познал Бога чрез непрестанна молитва, пост и въздържание, Св. Иван Рилски възпитавал у народа крепка вяра, нелицемерна любов и надежда. Знаменателна е срещата на подвижника с българския цар, който извървял повече от 120 километра, за да се види със светеца.
Преди успението си Св. Иван Рилски се отделил в пещера, за да може преди края на живота си да се отдаде на пълно съзерцание и молитва. Единственото, останало от светеца, е неговият Завет, който повече от 1000 г. служи като пътеводител на монаси, а и на всички нас, посочват от Светия синод.
