
Покъртителен разказ за ада на магистрала “Тракия”. Шофьорка, озовала се на мястото на инцидента, разказа в социалните мрежи какво е видяла с очите си на мястото на бруталната катастрофа с участието на 50 коли, автобуси и камиони.
“И в двете посоки за движение по т.нар. АМ „Тракия“ има някаква нереална картина на смазани души, ламарини, ужасени човешки лица, полиция, пушеци, заклещени хора и страшен студ в зловеща мъгла. А малко по-рано, просто пътувах за дело в София и си мислех за моят 10.11.1989г. Сега вече грам не ме интересува тази дата и без това тя няма значение за моят живот. В душата и сърцето ми са всички тези мили, трудолюбиви момчета, не знам от къде тръгнали рано сутринта, които пищяха в полето и ми казаха със сълзи: „Ние отивахме на работа, да изкараме нещичко“. Сред тях имаше сигурно и юноши, все млади мъже, всички с лица на добри трудолюбиви хора.
Обръщам се към вас с една молба!
Докато чакахме линейката с другарите на младото момче Бранко и попивахме кръвта от лицето му, се молех за него и всички пострадали хора. Тези малки момчета, които бяха с Бранко са исполини, които зъзнеха и не усещаха собствените си рани. Въпреки ужаса и студа, поне пет човека от тях хвърлиха своите якета, за да покрием на мократа земя Бранко, който трепереше подгизнал в канавката. Тези момчета, не им знам имената, които плачеха и завиваха Бранко са големи смели човеци. С тях галихме момчето, което много страдаше от травмата на главата си. Те го прегръщаха, а аз само му казах: „Бранко, ти си силно момче, ще се оправиш, само дишай миличък и не си пипай главата“. Такива задружни момчета не съм виждала от времето, когато бях следовател. Зъзнеха, зъзнеха в студа, но заедно, къде със сълзи хаотично, къде с марли и бинтове в някакъв порядък му попивахме кръвта от зейналата рана в главата”, разказа адвокат Любомира Минкова.
“На близките на Бранко мога да кажа едно! Той ще се оправи. Бранко е смело момче и е с хора, на които той е свиден. Задружната помощ на хора, които те обичат е най-голямата сила на човека. Сега Бранко е с медиците и най-вече със своите верни приятели. А към всички вас мили хора се обръщам с една молба!
Запалете свещица за здраве за Бранко и всички хора, които още чакат помощ в този ужасен кошмар! Черен 10.11.2026”, пише в поста си Любомира Минкова.
