Необичайно деформиран череп, открит в провинция Катамарка, Аржентина, озадачи учените с необичайната си форма, наподобяваща изображения на извънземни или митологични същества. Артефактът бе намерен от строителни работници по време на изкопни дейности за водоснабдяване в град Сан Фернандо.
Според местния вестник El Ancasti, находката включва две погребални урни, съдържащи човешки останки. Едната от тях е с пълен скелет, а другата съдържа именно черепа с необичайна форма, който „рязко се отличава от структурата на обикновен човек“.
Експерти предполагат, че черепът е резултат от изкуствена краниална деформация – древен обичай, при който главите на бебета се оформят чрез стегнати превръзки или дървени дъски, докато костите им все още са меки. Тази практика е била широко разпространена в Южна Америка, особено сред цивилизации като Сиенага и Агуада (III–XII век сл. Хр.), и се е използвала за обозначаване на социален статус или културна принадлежност.
Проф. Рик Шултинг от Оксфордския университет коментира, че „модификацията на черепа е обичайна в различни части на света и не е причинявала вреда на децата“.
Д-р Хайди Доусън-Хобис от Университета в Уинчестър предполага, че черепът може да е на млад индивид. „От снимката ми напомня за хидроцефалия, но е трудно да се определи без по-задълбочен анализ“, споделя тя.
Местни медии нарекоха черепа „човек-мравка“ – препратка към митологичните същества Мирмекес от древногръцките легенди, живеещи в огромни мравуняци, пълни със съкровища.
Други сравняват черепа с образи от научнофантастичния филм „Mars Attacks!“ от 90-те години заради сходната издължена форма.
Освен деформации, различни култури по света са прилагали и трепанации – пробиване или изрязване на част от черепа. Тази варварска техника се е използвала за облекчаване на налягане в главата или за ритуални цели. Първите следи от трепанация са открити върху череп на крава отпреди 3000 години.
Макар черепът да буди асоциации с извънземни или древни чудовища, най-вероятно става въпрос за продукт на човешка културна традиция. Екипът от Националния университет на Катамарка подчертава, че откритието е възможност „да задълбочим връзката си с предците и да почетем паметта им чрез разбиране на техните практики“.
