Село Елешница /760 м. надморска височина/ е  красиво разположено на 18 км източно от Разлог, в долината на р. Златарица.  Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер.

Селото е център на държавно лесничейство, развит е дърводобивът. Селото е електрифицирано, водоснабдено, почти изцяло канализирано и добре благоустроено. Има читалище с фолклорен състав и археологическа музейна сбирка.

Църквата „Св. Атанас“ в селото е с ценен иконопис.  В околността са открити останки от антично и средновековно селище.  Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново І.

През 1983-1985г. археологически екип на БАН разкрива и проучва селище от новокаменната епоха – 7-6 хилядолетие преди Христа, което означава, че тогавашните му жители са били връстници на Шумерската цивилизация. По-късно е населено от тракийските племена меди и дий, като специалистите сочат, че това е едно от вероятните места на раждане и местоживеене на митичния тракийски певец Орфей. Намираните на различни места древногръцки монети и особено на така наречените филипки – сечени от бащата на Александър Велики – Филип Македонски, са свидетелство, че древна Елада и Македонската империя на Александър Велики са владеели и тези земи.

Навсякъде из района са откривани сребърни диоклетианки, но повече са медните монети, сечени по времето на императорите Гордиан, Диоклетиан /ІІІ, ІV в./. Намирани са делви високи до метър и повече, останки от обикновени глинени съдове, част от фино изработени мраморни колони, плочи с надписи от римско или византийско време, канализация за изтичане на мръсната вода, керамични водопроводи един, от които съществува и днес. През миналия ХХ век в местността “Небуш” е съществувала църква, като до олтарната й апсида е намерена надгробна плоча, която още тогава била изпратена в Софийския археологически музей. Според нея придворна дама от свитата на византийския император Юстиниан І е летува и се лекувала на минералните извори в Елешница. По нейна инициатива била построена църква, която носела името на апостол Андрей. Под надписа са изобразени два пауна, застанали един до друг с допрени глави. Надписа е датиран “според първия индиктион, 12 година на Юстиниан и консулството на Флавий Йоан”. Това означава, че надписът е от 12 юни 538 година.

Един от най- интересните и най – обичани празници е ежегодният КУКЕРСКИ КАРНАВАЛ. Всяка година на  Великден в Елешница се пъдят злите духове от старата година с традиционни обреди, карнавални маски, много музика и танци.