Промени в облагането на ваучерите за храна, нов акциз за мощните автомобили и минимална работна заплата от 660 евро през 2027 г. бяха сред основните теми на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. В обсъждането участваха представители на правителството, работодателските организации и синдикатите, които изразиха различни позиции по част от предложените мерки.
Финансовият министър Гълъб Донев постави акцент върху необходимостта от финансова дисциплина и устойчивост на публичните финанси. По думите му данъчната политика трябва да съчетава бюджетните цели със социалната справедливост и подкрепата за семействата.
Донев посочи, че според данни на Евростат бюджетният дефицит на България за 2025 г. е достигнал 4% от брутния вътрешен продукт. Това, по думите му, налага реалистично планиране и мерки за ограничаване на натрупаните бюджетни дисбаланси.
Данък върху ваучерите за храна
Сред обсъжданите предложения е въвеждането на 7% данък върху част от ваучерите за храна. Според представеното от Българската стопанска камара разяснение облагането ще се отнася до сумата над 102,26 евро и до максималния размер от 200 евро месечно.
БСК подкрепя увеличаването на максималната стойност на ваучерите до 200 евро, като посочва, че предложеното облагане е било изяснено в разговори между участниците в процеса.
От КНСБ обаче възразяват срещу данъка. Според синдиката това е стъпка в грешна посока, която може да отвори път към облагане и на други социални разходи.
КТ „Подкрепа“ също има забележки към предложението. Главният икономист на организацията Атанас Кацарчев заяви, че синдикатът предлага предвиденият 7% данък да бъде заменен с осигурителна вноска.
Акциз за автомобили с мощност над 250 kW
Друга обсъждана промяна в Закона за акцизите и данъчните складове предвижда въвеждане на акциз за автомобили с мощност на двигателя над 250 киловата.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова уточни, че при хибридните автомобили за целите на облагането ще се взема предвид само мощността на двигателя с вътрешно горене.
От предложената мярка са изключени електрическите автомобили, както и специализирани превозни средства, включително линейки, противопожарни автомобили и автомобили със специален режим на движение.
Предложението е част от обсъждания пакет данъчни промени. Конкретното му отражение върху собствениците на автомобили ще зависи от окончателните текстове и начина на прилагане на закона.
Минимална заплата от 660 евро през 2027 г.
Размерът на минималната работна заплата за 2027 г. също предизвика разногласия. Министерският съвет предлага тя да достигне 660 евро.
Българската стопанска камара подкрепя предложението. Според зам.-председателя и главен финансов директор на организацията Станислав Попдончев увеличението е с 6,4% спрямо настоящия размер и покрива ръста на инфлацията. Той обърна внимание и на различията в икономическите условия между отделните региони на страната.
КТ „Подкрепа“ не подкрепя механизма за определяне на минималното възнаграждение и смята, че предложената сума не осигурява достатъчно висок жизнен стандарт. Синдикатът настоява за по-широк подход към доходите, включително прогресивно данъчно облагане.
Разногласия за данъка върху свръхпечалбите
Сред предложенията, които срещнаха сериозни възражения от страна на бизнеса, е въвеждането на данък върху свръхпечалбите в размер на 33%.
От БСК заявиха, че не подкрепят мярката. Според Попдончев при определени обстоятелства тя би могла да доведе до по-високо данъчно задължение дори при намаляващ марж на печалбата и да има проинфлационен ефект.
КНСБ, от своя страна, посочи, че именно този данък се очаква да има най-съществен фискален ефект сред обсъжданите мерки.
Облекчения за семействата и промени при данъчните оценки
БСК подкрепя част от предложените данъчни облекчения за физически лица, семейства с деца и деца с увреждания, както и новото облекчение, свързано с детското развитие. Организацията подкрепя и предложението за повишаване на прага за регистрация по ДДС, което се очаква да бъде въведено поетапно.
Работодателската организация подкрепя и промени в начина на изчисляване на данъчните оценки на недвижимите имоти, както и предложението те да не се използват като основа за увеличаване на таксата за битови отпадъци.
От КНСБ смятат, че трябва да се преразгледат някои предложения, засягащи данъчните оценки и хората с единствено жилище.
Обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество очерта различията между правителството, работодателите и синдикатите по въпросите за данъчната тежест, доходите и социалната политика. Предложенията са част от подготвяния пакет промени, като окончателните правила ще зависят от последващото законодателно разглеждане и приемане.
