Само преди две години бутилката зехтин на рафта изглеждаше почти като луксозна стока. Цената й летеше нагоре, а сушата превръщаше всяка маслина в скъпоценност. Днес махалото се люшна в обратната посока. Цената на зехтина в Европа се срива, а новата реколта обещава още по-силен натиск върху производителите.
Това е един от най-резките обрати на хранителния пазар през последните години. Продуктът, който стана символ на хранителната инфлация, вече се превръща в символ на нейното отстъпление.
Но зад евтиния зехтин има една много по-тревожна история. Защото докато потребителят чака по-ниска цена на рафта, фермерът в Испания, Гърция или Италия гледа съвсем различна сметка – за вода, труд, гориво, тор, поддръжка на маслиновите насаждения и прибиране на реколтата.
А когато продажната цена падне по-бързо от разходите, „евтиният зехтин“ вече не е добра новина за човека, който го произвежда.
От рекордно поскъпване до свободно падане
Между 2021 и 2024 г. потребителските цени на зехтина в Европейския съюз са се увеличили приблизително със 78%. Само през 2021 г. ръстът е 4,1%, през 2022 г. достига 14,5%, през 2023 г. – 34,4%, а през 2024 г. – още 32,2%. През 2025 г. обаче идва първият обрат – цените на зехтина в ЕС падат с около 23%, след четири последователни години на поскъпване.
Причината за първоначалния взрив е позната – времето.
Средиземноморието преживя серия от тежки горещини и суши. Испания, която е най-големият производител на зехтин в света, понесе особено тежък удар. Реколтите се свиха, запасите се стопиха, а пазарът остана гладен за суровина.
Резултатът беше ценова спирала, каквато секторът отдавна не беше виждал. На върха котировките на extra virgin зехтина на производител достигнаха около 9 евро за килограм.
Сега картината е коренно различна.
Цената на суровината вече е под психологическата граница от 4 евро за килограм на ключови европейски пазари, а очакванията са натискът да продължи. Това не означава автоматично, че всяка бутилка в магазина ще поевтинее със същия процент – между цената на производителя и цената на рафта стоят преработка, бутилиране, транспорт, търговски маржове и данъци.
Но посоката на пазара е ясна.
Испания отново пуска машината
Най-голямата промяна идва от възстановяването на производството.
Данните на Европейската комисия за сезон 2025/26 показват прогнозно производство в ЕС от около 2,05 млн. тона. Само Испания е оценена на около 1,295 млн. тона – над 60% от европейската реколта. За сравнение, прогнозите са за около 235 хил. тона в Гърция, 325 хил. тона в Италия и 179 хил. тона в Португалия.
Така пазарът, който доскоро страдаше от недостиг, отново получава въздух.
Испания е ключът към цялата картина. Когато испанската реколта се възстанови, ефектът не остава само в Андалусия. Той се усеща в цяла Европа, защото Испания е гигантът, който може да промени баланса между предлагане и търсене само с една добра реколта.
Европейският съюз произвежда приблизително 67% от световния зехтин и е водещият производител, потребител и износител на продукта. Около 4 млн. хектара са заети с маслинови насаждения, предимно в средиземноморските държави.
Затова когато испанските маслини се върнат, цената на „течното злато“ няма как да остане същата.
Климатът направи ценовото махало
Парадоксът е, че същият климатичен фактор, който направи зехтина скъп, сега стои зад една от най-големите неизвестни за пазара.
Сушата и горещините могат да унищожат реколтата и да изстрелят цената. Добрата реколта пък увеличава предлагането и я сваля. Така един от най-старите земеделски продукти в Европа се оказва заложник на все по-нестабилното време.
Има още един важен детайл. Маслиновото дърво не работи като машина, която всяка година произвежда еднакво количество. Реколтата е циклична и силно зависима от предходния сезон, влагата, температурите и състоянието на дърветата.
Това означава, че сегашният ценови срив не е гаранция за постоянно евтин зехтин.
Напротив – ако ниските цени натиснат прекалено силно доходите на производителите, част от тях могат да намалят инвестициите в насажденията, напояването и поддръжката. А ако след това дойде нова тежка суша, пазарът може отново да се окаже неподготвен.
Точно така се ражда ценовото махало: недостиг, скок, стимули за производство, излишък, срив, свиване на инвестициите и нов недостиг.
Най-болезненият удар е за фермера
За потребителя падането на цената е приятно. За производителя обаче то може да бъде болезнено.
Маслиновата градина не може да бъде изключена за една година и включена отново при по-добри котировки. Дърветата трябва да се поддържат, земята да се обработва, а реколтата да се прибере в точния момент.
Трудът също не става по-евтин само защото зехтинът е поевтинял.
Именно тук се появява големият риск за средиземноморските региони. Ако приходите се свият по-бързо от разходите, ударът не е само върху отделния фермер. Засегнати са мелниците, транспортът, работниците по прибирането, селските общности и целият местен бизнес около маслиновата индустрия.
За Гърция проблемът вече се вижда и в търговските данни.
Гърция губи милиони от евтината суровина
Гръцката маслинова индустрия е сред най-чувствителните към ценовия обрат. Международният съвет по маслините отчита, че в началото на 2026 г. цената на extra virgin зехтина в Ханя е била около 430 евро за 100 кг, докато година по-рано пазарът е бил на по-високи нива.
А когато цената на тоновете продукция пада, износът може да изглежда стабилен като количество, но да се свива драматично като стойност.
И това вече се случва с европейския агрохранителен износ. Европейската комисия отчита, че през първите пет месеца на 2026 г. по-ниските стойности на износа са били повлияни и от зехтина, при който спадът е резултат едновременно от по-ниски цени и обеми.
За гръцката икономика това е особено чувствителен въпрос. Страната не просто консумира огромни количества зехтин. Тя е една от емблемите на продукта в световен мащаб, а маслиновото масло е част от поминъка на цели региони.
Когато цената пада, от страната изтича не само евтин продукт. Изчезва част от дохода, който остава в селските райони.
Евтиният зехтин може да се окаже предупреждение
На пръв поглед сегашната ситуация изглежда като добра новина.
Потребителите, които преди две години се чудеха дали да сложат зехтин в количката, могат отново да го купуват по-спокойно. Ресторанти и хранителна индустрия също получават глътка въздух. След години на инфлационен натиск това е добре дошла промяна.
Но пазарът на зехтин има дълга памет.
Международният съвет по маслините очаква световното производство през сезон 2025/26 да бъде около 3,44 млн. тона, което е приблизително 4% под предходния сезон. За ЕС прогнозата е около 2,06 млн. тона. В същото време световното потребление през 2024/25 е надхвърлило 3,2 млн. тона.
Тоест световният пазар не е просто залят от безкраен излишък. По-скоро се нормализира след изключително тежък период.
А това е огромна разлика.
Следващата битка ще бъде за реколтата
Истинският въпрос вече не е само колко ще струва зехтинът тази есен.
Въпросът е дали производителите ще могат да оцелеят при цена, която се движи надолу, докато климатичният риск се движи нагоре.
Маслиновото дърво е символ на Средиземноморието от хилядолетия. Днес то се превръща и в барометър на климатичните промени. Една година сушата прави плода рядък и скъп. Следващата добра реколта сваля цената. После идва нова гореща вълна и цялата сметка започва отначало.
Затова сегашният срив не бива да се чете просто като „зехтинът поевтинява“.
Това е история за пазар, който се опитва да се върне към нормалното след исторически шок – и за земеделие, което все по-трудно може да разчита на нормално време.
Днес производителят се страхува от евтиния зехтин.
Утре потребителят може отново да се страхува от скъпия.
Защото между двете крайности стои един фактор, който вече не се подчинява на пазара – климатът.
