Хибридната война в Европа пренесе фронта си на най-неочакваното и уязвимо място – хладилниците и хранителните вериги на Стария континент. Само за седмица тонове прясна храна на стойност десетки хиляди евро бяха безпощадно изхвърлени на боклука в десет държави след мащабна хакерска атака, оставила след себе си опустошени супермаркети и сериозни въпроси около киберсигурността, съобщи bTV.
Зловещият сценарий се е развил в ранните часове на работния ден, когато мениджъри и служители на търговски обекти в цяла Европа отварят вратите на магазините си, за да се сблъскат с шокираща гледка.
Катастрофа в магазина и разбити надежди
В белгийски супермаркет Роми Паганели заварва истински апокалипсис.
„Беше истинска катастрофа, когато осъзнахме мащаба на случилото се. С отварянето на всеки следващ хладилник разбирахме колко големи са щетите. Беше много тъжно“, споделя тя с прискърбие.
Управителят на друг магазин, Матио Тилман, допълва с възмущение: „Има толкова много хора, които гладуват и нямат достатъчно храна. Как е възможно да се стигне дотам да изхвърлим толкова много продукти? Намирам го за наистина потресаващо.“
В Белгия над 100 търговски обекта са засегнати в различна степен. Злонамереният софтуер е ударил едновременно десет европейски държави, като във Франция инцидентът е застрашил дори три кръвни банки. За щастие, там ранните предупредителни системи са предотвратили фатални щети.
„Не са нанесени щети, тъй като нашите системи за сигнализация ни позволиха още през нощта на 1 ноември да установим, че са били променени настройките на хладилните камери“, успокоява Фредерик Паку, председател на Френската кръвна служба.
Елементарни пароли и отворени врати за хакерите
Как е станал възможен този технологичен пробив? Според бившия национален координатор по киберсигурност Петър Кирков хакерите са се възползвали от фундаментален пропуск в сигурността – слаби, елементарни пароли, които се отгатват с лекота.
Вместо всеки хладилник да се управлява отделно, търговските вериги разчитат на общ компютър, който регулира температурата им през интернет за по-голямо удобство. Атаката е задействала дистанционно режима на размразяване, изстрелвайки температурата във фризерите от минус 20 на шокиращите плюс 45 градуса.
„Такива системи не трябва да бъдат пряко свързани към интернет. В така наречената критична инфраструктура има изрични изисквания дори тези теми да не бъдат свързани към интернет“, категоричен е Кирков.
Изследователят и експерт по киберсигурност Вангелис Стикас подкрепя тази теза, добавяйки, че уязвимостта е била известна в средите през последните четири месеца: „Става дума за уязвимост, за която знаем от последните четири месеца. Системите не са били актуализирани и са били директно достъпни през интернет. Трябва да спрем да свързваме устройствата директно с интернет. Това е основната ми препоръка – те да бъдат защитени чрез VPN връзка и редовно да се актуализират.“
Брюксел вдига завесата: Заплахата е мащабна
Засега нито една групировка или хакерска организация не е поела отговорност за саботажа. Европейската комисия обаче гледа на случващото се изключително сериозно, определяйки ударите като целенасочен опит за нарушаване на хранителните доставки и подкопаване на доверието на потребителите.
В Брюксел вече се проведоха извънредни срещи с участието на Европол за синхронизиране на мерките между европейските и националните служби.
„Това не са изолирани случаи. Затова трябва да сме подготвени и да укрепваме заедно защитата си срещу подобни киберинциденти. Европейският съюз разполага с редица инструменти, чрез които подкрепя държавите членки“, коментира говорителят на ЕК Томас Рение.
Колко уязвима е България?
Въпросът, който вълнува родната общественост след серията инциденти във Франция и съседните държави, е готов ли е българският пазар за подобна кибератака.
По думите на Петър Кирков само едно бързо търсене в глобалната мрежа показва стряскаща статистика: около стотина подобни хладилни системи у нас са публично достъпни онлайн. Дали са добре защитени и къде точно се намират, тепърва подлежи на дълбок анализ.
Междувременно засегнатите магазини трескаво възстановяват стоковите си наличности и затягат контрола, въпреки че дилемата пред бизнеса остава пълна. Както отбелязва управителят Алба Алико: „Проблемът е, че ако не сме свързани с интернет, застраховката няма да покрие щетите. Например, ако през нощта възникне проблем, няма да получим сигнал за него.“
Експертите предупреждават, че опитите за саботаж едва ли ще спрат дотук. На мушката на хакерите попадат всички умни устройства в съвременния дом и бизнес – от охранителните камери и видеозвънците до алармените системи и термостатите. Битката в киберпространството става все по-студена, но щетите от нея вече се леят по пода на европейските супермаркети.
