Студената пролет и спомените за мразовитата зима създават усещане, че глобалното затопляне може би се забавя или дори спира. Данните на Световната метеорологична организация и анализи на BBC обаче показват точно обратното – планетата продължава да се затопля с темпове, невиждани от поне 10 хиляди години.
Причината за объркването е проста: хората често смесват времето с климата. Времето описва краткосрочните атмосферни условия – студ, жега, валежи в рамките на дни или седмици. Климатът, от своя страна, е дългосрочната картина, измервана в десетилетия. Именно тя показва ясно, че затоплянето е устойчив процес. Не е случайно, че периодът от 2015 до 2025 г. включва най-горещите години, регистрирани досега.
Защо студът не противоречи на затоплянето
Дори при временни застудявания в отделни региони, глобалната тенденция остава възходяща. От средата на XX век насам екстремните студове намаляват като честота и сила, а зимите постепенно стават по-меки. В същото време климатичните промени правят времето по-нестабилно – редуват се резки студове, горещини и други екстремни явления.
Един от механизмите зад тези резки промени е отслабването на полярния вихър над Арктика. Когато той се наруши, студен въздух може да се спусне към Европа и Азия и да създаде усещане за „връщане на зимата“, дори в условията на глобално затопляне.
Океаните – скритият двигател на промените
Голяма част от излишната топлина на Земята не се усеща директно, защото се натрупва в океаните. Според учените около 90% от нея се абсорбира именно там. През 2025 г. средната температура на морската повърхност е била с близо половин градус по-висока спрямо нормата за периода 1981–2010 г. На пръв поглед това изглежда незначително, но в мащаба на Световния океан означава огромно количество натрупана енергия.
Рекорден „Ел Ниньо“ и какво означава това
Ел Ниньо е естествен климатичен феномен, който временно усилва глобалното затопляне. Той възниква, когато ветровете в Тихия океан отслабнат и топлите повърхностни води се разпространят на изток, блокирайки издигането на студени води от дълбочина. Така океанът се затопля още повече и това влияе на климата в световен мащаб.
Обратният процес – Ла Ниня – току-що приключи, но не доведе до значително охлаждане. Това засилва тревогите на учените, че основната тенденция на затопляне става все по-силна.
Очакванията са новият „Ел Ниньо“ да бъде особено мощен, като ефектите му ще се усетят най-силно към края на годината и началото на следващата.
Голямата картина
Въпреки периодичните студове, общата посока е ясна – Земята продължава да се затопля. Студените дни не опровергават тази тенденция, а по-скоро са част от сложната и все по-нестабилна климатична система. Именно тази нестабилност води до по-чести и по-интензивни екстремни явления, които вече се превръщат в новото нормално.
