„Всеки един от пет българи живее в бедност, като устойчивото намаляване на бедността и неравенствата не може да бъде постигнато само с отделни мерки, а изисква последователен и интегриран подход. Това каза министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по време на представянето на оценката на бедността и равнопоставеността в България на Групата на Световната банка, озаглавена „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“.
Групата на Световната банка представи оценката в сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката. В рамките на събитието бяха обсъдени основните изводи от доклада и предложенията за реформи с представители на правителството и гражданското общество.
Докладът отчита както постигнатия напредък и спада на абсолютната бедност, така и трайните предизвикателства пред страната, сред които детската бедност, регионалните диспропорции и енергийната уязвимост, посочи Ефремова, предава БТА.
„Паричните плащания сами по себе си не са достатъчни“, заяви тя. По думите ѝ е необходим интегриран подход, който да съчетава подкрепата на доходите с достъп до качествено образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.
Ефремова определи доклада като важен ориентир за националните политики, който показва както постигнатия напредък, така и проблемите, върху които институциите трябва да насочат усилията си.
По думите ѝ около 20-21 процента от населението на България живее в бедност. Социалното подпомагане не трябва да се разглежда изолирано от заетостта, образованието, здравеопазването и регионалното развитие, подчерта министърът.
Тя посочи, че тази философия е заложена в Националната стратегия за борба с бедността и насърчаване на социалното включване до 2030 г. България работи и по третия двугодишен план за действие по стратегията, като сред основните акценти са подкрепата на икономическата активност, интеграцията на уязвимите групи на пазара на труда и подготовката за дигиталния и зеления преход.
България си е поставила национална цел до 2030 г. 787 000 души да бъдат изведени от риск от бедност или социално изключване, каза Ефремова. Спрямо базовата 2019 г. броят на хората в риск е намалял с 455 000 души.
Страната има и специфична национална цел за намаляване на броя на децата в риск от бедност със 197 000, посочи министърът. По думите ѝ България развива мерките по Европейската гаранция за детето, като се отчита спад на броя на децата в риск, намаляване на детската смъртност и разширяване на достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст.
Ефремова открои и реформата в схемата за минимален доход, при която старият статичен модел е заменен с механизъм, обвързан с официалната линия на бедност. Така параметрите на подкрепата се актуализират автоматично всяка година.
За 2027 г. линията на бедност ще бъде 443 евро, като увеличението е 13,4 процента, посочи министърът. През последните пет години линията на бедност се е увеличила със 101 процента.
Целта на социалната политика е постепенно преминаване от пасивни към активни мерки, каза Ефремова. По думите ѝ държавната подкрепа трябва не просто да предоставя помощи, а да създава устойчиви възможности за икономическа самостоятелност, качествена заетост и достъп до съвременни публични услуги.
Тя посочи и новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, който отчита социално-икономически критерии и предвижда засилване на социалния диалог между синдикатите и работодателските организации.
Ефремова представи и част от планираните мерки в подкрепа на семействата и децата, предвидени при подготовката на бюджета за 2027 г. По думите ѝ се планират допълнително 300 млн. евро за социална политика.
Предвижда се увеличение на помощите за деца, включително на еднократната помощ при раждане. За първо дете тя ще достигне 300 евро, за второ – 720 евро, а за трето – 360 евро. Ще бъдат увеличени и месечните помощи за отглеждане на деца – до 30 евро за едно дете, 65 евро за две деца и 100 евро за три деца.
Министърът посочи, че помощите за деца ще достигнат до приблизително 440 000 семейства. Предвижда се и увеличение на подкрепата за деца с трайни увреждания, като при най-високата степен на увреждане тя ще достигне до 704 евро месечно.
Ще бъде увеличен и размерът на обезщетението през втората година на майчинството – от 398 на 450 евро месечно, каза Ефремова. Предвижда се също обезщетението за майки, които се върнат на работа преди края на втората година, да достигне 75 процента.
Сред планираните мерки министърът посочи и данъчни облекчения за семействата с деца, както и ново данъчно облекчение за разходи за извънкласни дейности, включително курсове, спортни и други занимания за деца.
По линия на Програмата „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата „Образование“ са насочени 146 млн. евро за период от седем години в подкрепа на приблизително 200 000 деца, посочи Ефремова. Предстои да започне и нова операция „За всяко едно дете“ с бюджет от 26 млн. евро, насочена към 10 общини с най-висока уязвимост и детска бедност.
Министърът говори и за реформи в социалното подпомагане и защитата на доходите. От 1 януари 2027 г. над 114 млн. евро допълнително ще бъдат насочени за социални помощи, като финансовата подкрепа на близо 770 000 лица с увреждания ще се увеличи с над 13 процента.
Ефремова посочи и започналото преминаване към служебно предоставяне на определени видове подкрепа, без да е необходимо гражданите да подават заявления. Целта е да се намали административната тежест и стигмата, свързана с получаването на социална подкрепа, обясни тя.
Подготвя се и по-дълбока реформа в подкрепата за хората с увреждания, която да позволява по-точна оценка на индивидуалните им потребности и по-ефективно насочване както на финансовата, така и на нефинансовата подкрепа. В дългосрочен план се планира и създаването на Кодекс за социална защита, който да обедини различните форми на подкрепа, разписани в отделни закони.
Министър Ефремова засегна и темата за енергийната бедност и зеления преход. По думите ѝ България работи по Социалния план за климата, а Министерството на труда и социалната политика е разработило реформа и шест инвестиции на приблизителна стойност 700 млн. евро.
Според представените от нея данни 19 процента от българите изпитват затруднения с отоплението. Предвидената реформа включва нов модел за комплексна оценка на уязвимостта, който да позволи по-точно насочване на подкрепата към енергийно и транспортно уязвимите граждани.
Сред планираните инвестиции са 115 млн. евро за декарбонизация чрез ваучери за подмяна на стари отоплителни уреди с по-енергийно ефективни. Мярката е предназначена за над 30 000 уязвими семейства.
Други 100 млн. евро се планира да бъдат насочени към подобряване на социалната инфраструктура и енергийното обновяване на над 190 сгради за социални услуги, обслужващи над 2200 души с увреждания.
Предвижда се също закупуването на още 500 електрически микробуса за транспорт при поискване в изолирани райони. Очаква се от тази мярка да могат да се възползват около 38 000 души.
Планирани са и ваучери за над 6000 уязвими работещи семейства за закупуване на велосипеди, включително електрически, както и пряка доходна подкрепа в размер на над 300 млн. евро за най-бедните и уязвими домакинства при евентуален ценови ефект от въвеждането на новата система ЕТS 2.
В момента целева помощ за отопление се изплаща на над 350 000 семейства, посочи Ефремова. Предстои също изплащането на коледни помощи от по 50 евро на близо 500 000 граждани.
Министърът представи и мерки, свързани с пазара на труда, преквалификацията и квалификацията. По Програмата „Развитие на човешките ресурси“ за такива мерки са насочени над 400 млн. евро, включително за ваучери за обучения и подкрепа за работодателите при повишаване на квалификацията на служителите.
Ефремова посочи като успешна и политиката за връщане на български граждани от чужбина. По думите ѝ през тази година са подкрепени 1600 българи, завърнали се в страната, като за хората, които са постигнали устойчива заетост, се предоставят финансови стимули след шестия и дванадесетия месец.
Подобни мерки ще продължат, като се подготвя и нова инициатива за хора от български произход, родени извън страната, които учат или желаят да останат да живеят в България, каза министърът.
Тя посочи и мярката за вътрешна мобилност, която цели да насърчи хора и семейства да се преместват от големите градове в населени места с под 50 000 жители. Само няколко дни след откриването на приема по мярката са постъпили над 120 заявления, каза Ефремова.
