Защо хора, израснали с привилегии и възползвали се от възможностите на капитализма, започват да подкрепят политики, насочени към промяна на същата тази система? Този въпрос разглежда американският журналист Тайлър Остин Харпър в анализ за списание The Atlantic.Повод за дебата са представители на левицата в САЩ, които идват от заможни семейства, но се обявяват срещу икономическото неравенство и част от принципите на капитализма.
Сред тях е Густаво Гордийо, съпредседател на нюйоркския клон на „Демократичните социалисти на Америка“ (DSA). Той беше критикуван, след като стана известно, че живее в къща в Бруклин на стойност 1,5 милиона долара, купена от баща му. Подобни обвинения са отправяни и към други леви политически фигури, включително Зохран Мамдани.
Според критиците подобен начин на живот противоречи на социалистическите им убеждения. Харпър обаче смята, че съсредоточаването върху личните им привилегии отклонява вниманието от по-съществения въпрос: защо образовани и сравнително добре осигурени хора губят доверие в икономическия модел, от който са се възползвали?
Образованата професионална класа се обръща наляво
Още през 1977 г. Барбара и Джон Еренрайх въвеждат понятието „професионално-мениджърска класа“ за образованите работещи в области като медицина, образование, технологии, право, реклама и култура.
Тези професии традиционно са свързани с поддържането на общественото доверие в капиталистическата система. Днес обаче все повече представители на тази група поставят под въпрос нейното функциониране.
Проучване на CBS News/YouGov, цитирано в анализа, показва, че 58% от демократите имат положително отношение към социализма, срещу 32% към капитализма. Сред демократите с университетско образование подкрепата за социализма достига 71%.
Тенденцията представлява промяна спрямо предишни десетилетия. През 1984 г. американците с бакалавърска степен подкрепят Роналд Рейгън с повече от два към едно. През последните години обаче част от образованите избиратели все по-често се ориентират към леви икономически идеи.
Разочарованието идва от личния опит
Според Харпър причината не се свежда само до чувство за вина заради собствените привилегии или до влиянието на приятелския кръг. За много хора позицията е резултат от непосредствения им опит на работното място.
Учители плащат сами за учебни материали, преподаватели работят в няколко университета, за да покриват разходите си, а медицински специалисти се сблъскват с ограниченията на комерсиализираното здравеопазване. В същото време високото образование вече не гарантира непременно стабилен живот на средната класа, особено за студентите, натрупали значителни дългове.
Тези противоречия карат част от професионалистите да поставят под съмнение система, която според тях не осигурява достатъчно справедливи възможности и финансова сигурност.
Гордийо обяснява подкрепата си за DSA с убеждението, че финансовата стабилност често зависи от обстоятелства и късмет, а не само от личните усилия.
Лицемерие или морална позиция?
Авторът признава, че някои хора могат да подкрепят леви движения заради социалната си среда или чувството за вина от привилегированото си положение. Но според него това не обяснява целия феномен.
Хората, които познават отблизо проблемите на институциите и бизнеса, могат да стигнат до извода, че са необходими дълбоки икономически реформи. Фактът, че самите те са се възползвали от съществуващата система, не означава непременно, че са длъжни да я подкрепят безкритично.
Харпър извежда и политически урок от успеха на фигури като Мамдани: левите движения не е задължително да прикриват произхода и образованието на своите представители, за да изглеждат близки до обикновените хора.
Според анализа все по-видимата подкрепа за социализма сред образованата класа може да е знак за по-дълбоко разочарование от съвременния капитализъм и от обещанието му, че упоритият труд и образованието гарантират икономическа сигурност.
