Горещи новини

200 000 българи не работят и не учат

| 18:12

Около 183 хил. младежи не работят и не учат, а чакат семействата им да ги издържат. Те не попадат в графата бедни, защото месечната им издръжка е между 400 и 3000 лева на месец.



Това показват данните от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за младежите извън системите на заетост, образование или обучение.
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми – между 100 и 500 лв.

Над 20 хил. получават от семейството си издръжка между 500 и 600 лв., а за други 30 хил. джобните на месец са между 600 и 700 лв. Така тези две групи разполагат с повече пари, отколкото връстниците им на минимална заплата. Нейният размер е 710 лв., но след удръжките чисто остават 550,94 лв.

Останалите получават дори по-високи доходи от активните млади, въпреки че не работят и да не учат. Макар и малък, има кръг от неактивните младежи с доходи между 2000 и 3000 лв. на месец.

При тази група богати пасуващи основните причини за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е наличието на алтернативен доход, който е достатъчно голям, за да нямат нужда да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за болни близки, както и млади майки, обясняват експертите. Специфична група са и жените, които разчитат на високата заплата на мъжа си.

Общо у нас между 330 и 340 хил. млади хора между 15 и 34 г. не работят и не учат.

Живеят предимно при родителите си, като често са от големи семейства, където помагат и пенсиите на баба и дядо. По този начин на младежите не им се налага да плащат и за сметки и храна.

Според последното проучване на Евростат малко под половината от младежите у нас живеят с родителите си, а близо 15% от домакинствата са на самотни родители.

Според друго изследване на ИПИ през август пенсиите изпреварват инфлацията, но работещите обедняват.

При доходите от различни източници се наблюдават много различни темпове на растеж. Докато ръстът при доходите от пенсии е 39%, то при тези от работна заплата повишението е със 7,7%, от самостоятелна заетост – с 1,7%. Ударното повишение на пенсиите през последната година води до значително надхвърляне на инфлацията при доходите на пенсионерите, но това не важи за работещите – тъкмо напротив, при тях повишението е два пъти по-малко от това на цените.

На фона на обобщено повишение на доходите – пенсии и заплати, с 16,5%, разходите растат със 17,8% на годишна база. С други думи възможностите за потребление на домакинствата се свиват. Това личи и в представените от НСИ промени в количествата консумирани стоки, където спад се наблюдава при хляба, зеленчуците, месото, млякото – почти всички основни сегменти на фундаменталното изхранване.

Домакинствата съкращават разходите си до стоките и услугите „от първа необходимост“, но именно при тях цените растат най-бързо (по последни данни +24% на годишна база при храните, +31% при транспорта), което допълнително ограничава възможностите за потребление.

Общият преглед на доходите и разходите на домакинствата сочи, че промените в икономическите условия и бързият ръст на потребителските цени имат значителен негативен ефект. От една страна работодателите са под натиск да увеличават заплатите на служителите си поне до темпа на повишение на цените, но от друга следващото правителство е изправено пред нелеката задача да предефинира социални политики така, че да подкрепи доходите на най-бедните.

Източник: epicenter.bg

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.

error: Content is protected !!