• В Япония началното образование е до 6-ти клас. Всяка година класовете се размесват, а учителите разменят местата си, за да може учениците да срещат и опознават нови хора.
• 6 години учениците носят абсолютно идентични раници, наречени „рандосеру“. В най-консервативните училища момичетата носят червени раници, а момчетата – черни.
• Много от първокласниците носят жълти шапки, за да може хората да ги забелязват отдалече.
• В някои училища учениците са отговорни за чистотата. В края на учебния ден децата чистят стаите си, тоалетните и двора.
• Когато учениците влязат в училище, те оставят уличните си обувки в шкафчета и си обуват увабаки – специални бели гуменки.
• Същото важи и за родителите, когато влизат в училището. Те също се събуват и си слагат чисти обувки, за да влязат, дори навън да е топло и сухо.
• След 6-ти клас учениците преминават в гимназията, където учат 3 години. Там повечето японски ученици започват да носят униформи.
• Училищата в Япония често забраняват на момичетата да носят грим. В някои училища дори има бутилка мицеларна вода във всяка класна стая. Ако учител забележи, че някое момиче е гримирано, той ще я накара да си избърше лицето.
• На някои ученички не им е позволено да носят чорапогащник дори през зимата, защото изискванията са облечени с пола и чорапи.
• Японските училища имат стриктни изисквания относно външния вид на учениците. Например повечето училища не позволяват момчетата да са с обръснати глави.
• Много японски училища имат изискване момичетата да носят косата си права. Ако са с къдрава коса, трябва да докажат, че не са я накъдрили сами. Показват „сертификат“ за истинската си коса, подписан от родителите им, заедно със снимки от детството им. Същото важи и за учениците със светла коса – трябва да докажат, че не се боядисват.
• Гимназията е от 10-ти до 12-ти клас. За да започнат 10-ти клас, учениците трябва да преминат изпит.
• В програмата на японския ученик влизат задължителни и избирателни предмети. Един от задължителните е едногодишен курс по домашна икономика, който подготвя учениците за семейния живот. Те се учат как да готвят, да смятат бюджета си и обсъждат значимостта на семейството.
• Избирателните занимания могат да включват риболов и земеделие.
• В допълнение към задължителните предмети, близо половината от японските ученици ходят на подготвителни кандидат-студентски курсове.
• В почти всички училища има месечни срещи с директора, на които всички ученици се събират и слушат реч, след което се обсъждат важни въпроси относно обучението на децата.
• Някои учители не само оценяват познанията на учениците, но и следят колко добре и правилно си водят записки. Учениците трябва да записват казаното от учителя почти дума по дума, като никой не ги изчаква, ако се забавят.

Източник: neobiknoveno.com