120 държавни и общински училища подготвят кадри в секторите свързани със селското, горското, рибното стопанство и храните. Въпреки това липсата на работна ръка е един от проблемите, които се установяват като сериозни и затормозяващи развитието на отрасъла, става ясно от среща в Министерство на земеделието и храните.
Много малко от учащите в тези институции остават и се развиват в отрасъла. Независимо, че през последните години механизацията, автоматизация, технологизация и дигитализация помагат за по-доброто използване на природните ресурси, човешкият фактор няма как да изчезне от производствения процес.
Без работна ръка не може да има българско производство и земеделие, е убеден заместник-министърът на земеделието Георги Събев, който е инициирал и дискусия по темата с представители на работодателски и синдикални организации, бизнеса и научната общност. „Има три основни производствени фактора, единият е природата включително почви, води и живите организми като растения и животни, другият е аграрният капитал и третият е човешкият капитал. „Това което липсва е цялостен подход за развитието на работната ръка“, смята Събев, който признава, че един от основните проблеми в сектора е самото обезлюдяването на селските райони.
„Тенденцията за това е национална и създава проблем и за националната сигурност“, посочи аграрният заместник-министър.
Според представителите на синдикатите основен проблем за липсата на кадри е ниското заплащане и несигурността при заетостта, която предлага секторът. Според тях може да се помисли за обвързване на фермерските субсидии с възнагражденията на работниците. Важни са и сътрудничеството между бизнеса и специализираните училища и университети, стажантски програми и повече практическо обучение.
Въпросът за промяна на категорията труд в селското стопанство е поставен от представители на бизнеса. Те считат, че това ще насърчи хората да избират работа в отрасъла.
В рамките на срещата бе представена т.нар. социална условност, която ще се отчита при прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. Тя предвижда най-късно от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите получатели на директни плащания да подлежат на административно наказание, ако не спазват определени изисквания, свързани с трудовата заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Предвижда се Националната служба за съвети в земеделието да консултира стопаните за правилата, които следва да се спазват във връзка с новото законодателство на ЕС.
На срещата са представени данните, че за периода 2016-2021 г. в целия Европейски съюз е налице тенденция за намаляване на вложения труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици. Това води до намаляване с близо 35% на вложения труд в отрасъла.
По данни на НСИ през 2021 г. у нас заетите в отрасъл селско, горско и рибно стопанство са 193 хил. души, като спрямо 2016 г. има понижение с 5%.
През 2016 г. средната заплата на заетите в сектора е представлявала близо 78% от средната работна за страната, а през 2021 г. тя е 70% от средната заплата. Като проблем МЗХ продължава да посочва и недекларирания доход – най-вече заради нежелението на самите работещи в сектора да се осигуряват и доходите им да излязат на светло. Това се допълва и от сезонната заетост.