Ние живеем в потребителско общество и независимо дали го искаме или не, играем по неговите правила, често без да го осъзнаваме. Разбира се, си мислим, че животът е под контрол и всичко е наред, но наистина ли е така?
Бъдете честни със себе си, признайте кой от греховете е станал част от живота ви …
Бирен контур
Митко Митев периодично се оглежда в огледалото и смята, че най-накрая трябва да се запише във фитнеса: премахване на биреното коремче, плочки и бицепси. Но продължава рутинния си живот – работи пет дни в седмицата и след работа пие халба или две, или друг алкохол. Той изобщо не е алкохолик: Митко вярва, че алкохолът в малки дози, ако не е полезен, то поне не е особено вреден. Въпреки това работата и алкохолът заемат времето му и няма сили да ходи във фитнес залата и да се труди над спортни подвизи.
Няма какво да го накара да промени ритъма на живота си. Митко изглежда с петнайсет години по-възрастен и се чувства зле… Но като цяло всичко е наред. Матрицата го държи със стоманен капан.
Лоши зъби
Кирчо Илчев изобщо не страда от зъбобол. Той знае, че има дълбоки кариеси на четиринадесет зъба… Но в момента нищо не го боли и посещението при зъболекаря, може да бъде отложено засега. Кирчо знае, че кариесът не е хрема и няма да изчезне сам и, че не трябва да отлага посещение при зъболекаря. Но преценява, че поставянето на протези е едновременно дълго, болезнено и скъпо, а има толкова много по-спешни разходи сега. Е, ако излекува един зъб сега, какво ще се промени? Матрицата рядко оставя на робите си сили да се грижат за здравето. Тя изисква първо да плащат сметките си.
Сватби и рождени дни
Ана Ангелова се омъжва. Тя работи като помощник мениджър, избраникът й е младши инженер по техническата поддръжка. Бюджетът на прясно младото семейство е 2 хиляди на месец. Бюджетът на сватбата е 20 хиляди. Защо влюбените не подпишат тихо и да отидат да празнуват с най-близките си? Защо имат нужда да направят пищно тържество, което не могат да си позволят? Защо затъват в дългове, съсипват родителите си и всичко за един единствен ден? Ана жадува от малка за приказната сватба, също така вижда, че и другите правят разточителни тържества, и мисли, че ще падне в очите да другите, ако не направи голяма сватба.
За цената на сватбата могат да си обзаведат жилището. Но Ана е впримчена в матрицата, скрита зад лицето на традициите. Да, вярно е, че сватбата е веднъж в живота, но дали ще бъде приказна, не зависи от вложените пари, а от самата любов между двамата.
Същото се отнася за рождени дни, абитуриентски вечери и други семейни тържества.
Дребни разходи
Васко Ненов работи като водопроводчик на повикване. Изкарва от 20 до 50 лв., като цяло трябва да се получи добър доход. Въпреки това, влезли в портфейла на Васко обикновено се харчат и накрая нищо не остава. Защото както ги печели, така и ги пропилява, без да брои и да си прави сметка.
Ако Васко вземе една тетрадка и започне да записва всички приходи и разходи там, ще разбере колко всъщност печели и за какво харчи парите. Но ежедневието се завърта и всичко се повтаря отново и отново.
Рекламата
Ваня Милева пие кола, пуши Марлборо, дъвче орбит и хапва бургери в Макдоналдс. Тя винаги силно мирише на Долче и Габана, носи своя айфон в чанта от Луисвил. В същото време Ваня твърди, че рекламите не и действат по никакъв начин, а свиващия стомах и празното портмоне са неин собствен избор. Усмихнати физиономии от телевизионни екрани, лукаво припяват и подкрепят наивната й заблуда: „Ти си свободна, умна и красива жена. Винаги абсолютно доброволно и независимо избираш коя от нас послушно да последваш със следващата си заплата.“
Всяка прилика със споменатите лица е случайна, но проблемите са истински, засягащи мнозина от нас. Защо тези социални проблеми наричаме грехове ли? Защото са страсти, пристрастености към неща, които по принцип не са нещо лошо, но в големи количества водят до големи проблеми. Стават порочен начин на живот и в крайна сметка ни отдалечават от мечтите и от онова, което наистина имаме нужда.
Кредитни карти
Иван Петров получава 1000 лв. на месец. Той има и няколко кредитни карти с общ дълг от 10 хиляди лв. Петров плаща повече десет процента от заплатата си на банките месечно за обслужване на заемите. Оказва се нещо като църковен десятък. Ако Петров се покланяше на Златния телец, вероятно подобна ситуация би го устройвала. Той обаче се моли на други богове и кротко мрази банките си, за месечно финансово изнудване. В същото време Петров не може да изплати заема и да спре да плаща почит на лихварите. Първо, той е здраво закотвен за такава техника като „минималното плащане“: Ако иска да се откопчи от тази схема, ще трябва да живее на половината от заплатата си няколко месеца, което не може да си позволи. И второ: Има толкова много изкушения, толкова много неща, които може да придобие срещу пари… И така на Петров не му остава друго, освен да продължава година след година да храни банките, живеещи за сметка на безброй хора като него.
Интересен факт: Иван Петров отдавна мечтае да има бизнес, с рентабилност от тридесет процента годишно. Но попаднал веднъж в матрицата, това остава недостижима мечта.
Автомобили
Петър Иванов обожава автомобилите. Той използваше градския транспорт, докато спести за кола. Към този момент разполага с малко пари, често трябва да спестява за важни разходи, като празници или лекари. Но Иванов не може да си представи живота без колата си. Той трябва да вземе заем за автомобила, да плати за допълнително оборудване, за ремонт и застраховка, да решава куп дребни проблеми с паркирането, с драскотини, със смяна на консумативи и с гаранционни ремонти. Трябва да сменя гумите веднъж на всеки сезон и да се пълни резервоара три пъти седмично. Петър по принцип не се оплаква. Всяка парична инжекция за колата е силно стресираща. Ако внимателно изчисли цената на съкровището си, ще разбере, че приятеля му с четири колела поглъща една трета от заплатата и половината от свободното му време всеки месец. А стреса от страха да не му я откраднат не може да се изчисли.
Но ако кажете на Иванов, че не е избрал кола според нивото си, той изобщо няма да ви изслуша.
Ненужни вещи
Драган Драганов не е достатъчно богат, за да купува евтини неща. По-точно, той изобщо не е богат. Често дори няма монети за чаша кафе от вендинг машината, под офиса. Но въпреки това непрекъснато си купува вещи, които дори и състоятелните хора намират за скъпи. Кожено яке на цена от две заплати? Но защо? Не съм достатъчно богат, за да купувам евтини неща. И освен това Драган не разбира много от размери и стил и затова изглежда все едно якето му е харизано. Лаптоп от най-новия модел? Отговорът е пак същия. Ще вземе заем при безумна лихва, ще яде хляб и сол в продължение на две години и ще се придвижва с автобуси, но пък на рафта ще събира прах красив сребрист лаптоп, защото вече има по-нови модели.
Въпросът е защо не е по-скромен и не купува вещи, десет пъти по-евтино? Вероятно е твърде мързелив, за да прекара три часа, за да сравнява цените и спецификациите, за да изчисли плюсовете и минусите на покупка. За него е по-лесно да каже „Реших, купувам“.
Недоволство
Георги Георгиев постоянно се оплаква на приятелите си, ако не е едно ще е друго. Кризата, шефът, ченгето, трафика, правителството, продавачите, минувачите, здравното обслужване, данъчните… Разбира се, живеем в свободна страна и Георги има право да недоволства срещу когото и да е… Но той занимава с проблемите и недоволството си други хора. Ако той приеме, че светът е несправедлив и че единственият начин да се подобри е да започне със себе си, би спестил на всички много стрес. Но той предпочита да изразходва неизчерпаемата си енергия не за творческа дейност, а за обиди към хора, които според него се държат неправилно.
Георги смята себе си за добре адаптиран към живота човек: знае как да скандализира и да държи на своето. Приятелите гледат към него с досада и прикрито съжаление.
Нежелание да се учи
Ина Малинова завърши училище и колеж. Не може да се пресметне колко десетки хиляди часове е прекарала в прашни класни стаи, напрегнато слушаща мърморенето на учителите. Тя се гордее с дипломата си и никога не пропуска възможност да се похвали с гръмки думи къде е учила. В същото време Ина е твърде мързелива, за да поседи един ден и да се научи как да работи нормално с Word. Заради това изготвя документите три пъти по-дълго, отколкото би могла, освен това ги прави много лошо. Тя не вижда в това проблем. Работодателя обаче я смята за некадърна и й плащат половината, от колкото би и платил, ако усвои добре програмата.
Домързя я да усвои добре шофьорския си курс. Затова Ина не усеща размерите на красивата си кола, паркира за 10 минути, вместо за няколко секунди и поне веднъж на шест месеца попада в нелепи инциденти.
Тя губи много време за всяка домашна работа, а може да отдели пет минути време и да намери по-ефективно решение в Интернет. За съжаление, с вземането на дипломата и отговорността за задължително учене, тя вече няма желание сама да се развива. Ако осъзнае това и положи малко усилие, ще спести много време, нерви и пари.
