Свикнали сме с поделянето на денонощието на 24 часа с по 60 минути във всеки и вероятно рядко си задаваме въпроса, защо сме разделили часовете на 60 минути. Защо не сме използвали 10-ична бройна система и в отчитането на времето?
Най-просто казано, отговорът е, защото „изобретателите“ на начина, по който отчитаме хода на времето, не са използвали десетична или дванадесетична (с основа 10 или 12, съответно), а шестдесетична бройна система. За древните шумерски изобретатели, които първи поделят движението на светилата в небесата на равни интервали, 60 е идеалното число.
Защото 60 може да се раздели (без дробни остатъци) на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 15, 20 и 30 (докато 10 може да се дели без остатък само на 1,2 и 5). Освен това древните астрономи забелязват, че в годината има приблизително 360 дни, тоест 6 пъти по 60. Шумерската империя преживява своя разцвет и упадък, за да бъде погълната от завоеватели. Но въпреки това, 5000 години по-късно, светът измерва времето по начина, по който те са изобретили.
 |
| Прочутата вавилонска клинописна математическа таблица Plimpton 322 |
Почти всички древни цивилизации са измервали доста приблизително времето. Очевидно е, че за начало на деня се приемал момента на изгрева на слънцето. Малко по-неочевидно е поделянето на дните в по-големи времеви интервали – седмици, месеци и години; но древните са измислили най-различни начини и за такова поделяне. Продължителността на месеца съвпада с времето за завършването на един лунен цикъл, а продължителността на една от четирите фази на лунния цикъл дава продължителността на седмицата. Годината може да се пресметне по промяната на сезоните и относителното положение на слънцето. Веднъж определена точката на зенита на слънцето, давала на древните учени възможността да преброят изгревите и залезите, преди звездата ни отново да застане в зенита. По този начин древните египтяни, маите и вавилонци, както и много други цивилизации по света, са установили, че в годината приблизително има 360 дни. Но именно шумерските астрономи и математици са онези, които за пръв път систематизират тези познания и изобретяват начин за отчитане на времето. Техните знания се разпространяват и възприемат из цяла Евразия.
Днес най-широко използваната бройна система е по-удобната десетична. Тя предоставя много удобства за броене и отчитане; фактът, че разполагаме с общо десет пръста на ръцете вероятно също е част от това удобство. За новатори във въвеждането на десетичната бройна система във всекидневието претендират и гърците (които твърдят, че са я въвели около 300 г. пр.н.е.), и китайците (100 г. пр.н.е.) и индийците (около 100 г.). По-малко се знае за корените на дванадесетичната бройна система, която вероятно възниква независимо на няколко места – в древните нигерийски, китайски и вавилонски езици се срещат упоменавания за 12 зодиакални съзвездия. И все пак, далеч преди тях са древните шумери, създали своята 60-тична система през третото хилядолетие преди новата ера.
 |
| Вавилонска клинописна таблица (каталогизирана като YBC 7289) с квадрат и изписано по единият от диагоналите му шестдесетичното число 1,24 51 10, което е приблизително квадратен корен от 2 |
Шумерите избират числото 60 от чисто практически съображения – може да се раздели на много – 1,2,3,4,5,6,10,12,15,20 и 30 – равни части, без да се получават дробни числа, концепция, която не са били все още в състояние да възприемат. Около 2400 г.пр.н.е. акадийците превземат земите на шумерите, а по-късно и завоевателите биват сполетени от същата съдба, когато сами стават плячка за аморейците (известни повече като вавилонци). Но всеки нов владетел възприема лесната за употреба 60-тична бройна система и я адаптира към своите математически разбирания.
Така идеята за разделяне на времевите интервали на 60 части оцелява и се разпространява на изток в Персия, Индия и Китай, а и на запад в Египет, Картаген и Рим. Системата много добре си пасва с разработената от китайски астрономи система за поделяне на денонощието на 12 звездни часа (чисто теоретично откритие, като се има предвид, че по-голяма част от денонощието е в светлата част). Тя освен това сработва и с военните тактики, особено в поделянето на нощните стражи на няколко равни интервала. Египтяните поддържат трикратна смяна на нощните патрули, римляните – четири смени.
С иновациите в математиката и геометрията, разработени от гръцки и по-късно от ислямски учени, става ясно, че с числото 360 може да се опише не само приблизителната продължителност на една обиколка на Земята по орбитата ѝ около Слънцето; 360 идеално пасва за извършване на измервания на кръга. Шестдесетичната система придобива още по-голямо значение, но не само в математиката, но и в навигацията (земната повърхност е поделена на градуси, чрез които всяка точка от нея придобива точни координати с географски дължина и ширина).
Накрая, изобретяването на механичния часовник през XIV век с неговия кръгъл циферблат, окончателно закрепват шестдесетичната система в практиката ни да измерваме времето на спретнати, равни интервали от по 60 секунди във всяка от 60-те минути на един час.
