От Фейсбук профила на Александър Петров
Пиша този пост като ГОРД син на ГОРД шофьор от градския транспорт. Човек, който не се е научил да мрънка пред клавиатура, а да работи – ден и нощ – за да мъкне претенциозните ви задници из града, докато вие го гледате с погнуса и го смятате за нисша форма на живот. Срам!
Последните дни излязоха какви ли не тъпотии – че шофьорите били неграмотни, необразовани, нагли, искали прекалено високи заплати, извивали ръцете на общината. Като ще се говори, поне говорете истината. Но не – по-лесно е да лаете в хор.
Да уточним нещо: шофирането на автобус не е като да джиткате с таралясника из квартала или да се самоубивате на тротинетките си. Тук говорим за десетки тонове желязо, от които зависи животът на хората вътре и около тях. Габарити, спирачен път, отговорност. И “товар”, наречен пътници – всеки със своята претенция, недоволство и усещане за величие.
А проблемите в транспорта? Те не са нови. Те не са от Терзиев, Терешкова или Терминатор. Те са резултат от десетилетия некадърие, мързел и пълно пренебрежение. Сега избиха и вие ревете. И, разбира се – „политическа стачка било“. Ама разбира се, всичко, което не ви е удобно, става политическо. Само че това е битка за човешко оцеляване.
Шофьорите бачкат 9-10 дни без почивка. Без тоалетна. Без кафе. Без обед. Без дишане. Караш, лавираш, гониш разписания, които някой малоумен чиновник е съчинил в Excel без грам представа от реалността. И през това време трябва да стигнат НАВРЕМЕ, да не умрат, и да не ви разсърдят. Чудо, че още има живи зад волана. Но вие сте забравили онези с инфарктите, нали? Звучи по-добре, когато не ви притеснява.
А как решава проблемите “великата” община? Не с повече шофьори – няма кандидати. Не с повече автобуси – няма части. А с “оптимизация” – разбирай: да се кара по-бързо, да се спира по-малко и да се мре по-лесно. Вашият живот? Безценен само когато се оплачете. На шофьора? Разход.
Сега вървете пеша. Да, точно така. Щото “мързеливите шофьори” не си лежат в гаражите, както си фантазирате, а седят под дъжда, в студени автобуси, и чакат някой да благоволи да се подпише. Само че… днес е петък, а великата община ще се размърда чак в понеделник. Уж „извънредна сесия“. Що не се съберат утре, а? Или уикендът е за “важните хора”, а шофьорите – да чакат като кучета в дъжда?
А тези 3-4 хиляди лева, дето ви се привиждат – почти всичко е от извънреден труд. Пари, които нямат време да похарчат, защото живеят на линията. Единственият шанс да се нормализира положението е да се вдигне МИЗЕРНИЯТ ЩАТ. Не заради тях. А за да има кой да ги замести, за да си поемат дъх, да се приберат поне веднъж навреме, да не мрат на волана.
СТАЧКА ДО КРАЙ.
И като няма кой да ви вози, ще разберете – ама късно – че без хора зад волана, всичко спира. И тогава няма да има кого да плюете. Освен себе си.
