„Петролът до края на годината ще остане около 90 долара за барел, а инфлацията вероятно ще се увеличи с около 0,3% годишно.“ С тези думи икономистът доц. Щерьо Ножаров очерта реалната картина пред икономиката – цените ще продължат да растат, независимо от временното примирие в Иран.
Според него временният мир е по-скоро краткосрочна глътка въздух. Подобен сценарий вече е имало – след кратък военен конфликт през миналата година напрежението затихва, но ефектите върху пазарите остават.
Дори при отваряне на Ормузкия проток и намаляване на напрежението, щетите за световната икономика ще са налице, макар и ограничени. Очаква се по-нисък растеж между 0,3% и 0,5%, но ценовият натиск ще остане.
Цените на стоките и основният удар върху България
Най-сериозният проблем според Ножаров не е бюджетът, а структурата на българската икономика. Страната е силно зависима от внос – особено при храните, където зависимостта достига около 50%, при 15-20% за държави като Германия и Франция.
Това означава, че всеки външен шок – война, енергийна криза или скок в цените на суровините – се пренася директно върху крайните цени в магазините. Именно затова поскъпването при нас е по-рязко и по-болезнено.
Допълнително напрежение създава и високото неравенство. Голям дял от доходите на българските домакинства отива за храни, ток и лекарства, което прави обществото много по-чувствително към всяко увеличение на цените.
Ножаров предупреждава и за т.нар. „психологическа инфлация“ – натрупани очаквания за поскъпване, които сами по себе си започват да тласкат цените нагоре.
Държавата под натиск – грешки и пропуснати реформи
Според икономиста проблемът има дълбоки корени. През последните години се е увеличило значително количеството пари в обращение, без това да е подкрепено от реален икономически растеж.
„Когато количеството пари расте, а производството не може да навакса, цените просто се вдигат“, обяснява той.
Към това се добавят и натрупани дългове, ръст на заплатите в публичния сектор без съответстваща производителност и липса на ключови реформи в земеделието, енергетиката и транспорта.
Рискът остава
Ножаров подчертава, че са необходими както антикризисни, така и посткризисни мерки. Сред приоритетите трябва да бъдат намаляване на енергийната зависимост, по-ниски транспортни разходи и ограничаване на зависимостта от внос на храни.
Той настоява и за по-строг контрол върху цените чрез институции като НАП и КЗК, тъй като без такъв съществува риск субсидиите да бъдат „изядени“ от надценки.
В същото време бюджетът трябва да бъде изготвен с консервативни прогнози – включително за по-скъп петрол и по-скъп внос.
Според него най-големият риск остава – цените да продължат да растат, докато икономиката не бъде структурно стабилизирана.
