Резултатите показват, че приносът на превозните средства с ДВГ за лошото качество на въздуха в града въобще не бива да се подценява. По-притеснителното е, че в случая става въпрос за замърсяване не от автомобили, която са останали под радара на контрола по „втория“ начин, а от такива, които съвсем легално се движат по улиците на града, включително в рамките на Зоната с ниски емисии в София.
Измерване на азотни оксиди от преминаващи автомобили на софийска улица. Дори сравнително нови коли понякога дават изненадващо лоши резултати, а замърсяващи и изрядни автомобили може да са в една и съща еко категория.
Мерим ли каквото трябва?
Макар и да продължават свидетелствата от граждани за пропуски в контрола на ГТП, проблемът далеч надхвърля корупционните практики. Когато се пускат на пазара, автомобилите трябва да отговарят на определени стандарти за прахови частици. За да постигнат тези стандарти, превозните средства се оборудват с филтри, в зависимост от типа гориво. Един работещ филтър премахва до около 99.9% от частиците, което осигурява замърсяването на въздуха в града да остане в приемливи рамки.
Годишните технически прегледи би трябвало да могат да проследяват работят ли тези филтри нормално, дали не са повредени или премахнати, като измерват частиците, както се прави при първоначалното сертифициране на автомобилите. В различни европейски държави, например Германия, Нидерландия, Белгия, това е факт. В България ФПЧ не са част от изследваните показатели при годишните технически прегледи, а вместо това се измерва димност – остарял показател, с който не се открива проблемът. Азотни оксиди също не се отчитат при периодичните проверки по закон, въпреки че многогодишни проучвания на „За Земята“, припознати и от международни експерти и Столична община, показват, че замърсяването с NO2 е широко разпространено в града и целогодишно над нормата.
Преосмисляне на контрола
Разликата в приноса за замърсяването на отделните автомобили е проблем, който касае обществената справедливост. Измерванията показват, че отделни, дори по-нови превозни средства може да са големи замърсители и контролът трябва да се прецизира по индивидуалното техническо състояние на колата, а не би трябвало да се налага само на база единствено на година ѝ на производство.
„Контролът върху силно замърсяващите автомобили е много ключов, защото по този начин една кола може да разруши усилията на мнозина“, подчертава д-р Фридрих.
„В България беше направена голяма реформа при измерването на автомобилите на ГТП. Данните на терен обаче показват, че и без да мамят, голям брой замърсяващи автомобили се движат съвсем легално“, добавя Ивайло Попов от „За Земята“. Той посочва, че по този начин се заблуждават дори най-принципните и добронамерени притежатели на превозни средства, които просто не са наясно, че колата им отделя вредни газове и частици и няма как да вземат мерки за това.
Съвсем скоро обаче на българските власти вероятно ще им се наложи да преосмислят своя подход, защото Европейската комисия вече предложи промяна в директивите, която ще задължи всички страни в ЕС да проследяват повече замърсители, които реално влияят на човешкото здраве.
„Призоваваме правителството на България да подкрепи в Брюксел тази нова регулация, защото качеството на въздуха в София е доста лошо, вреди на здравето на хората в София и е роля на властите да се погрижат това да престане“ , каза в заключение д-р Фридрих.
Замърсяването на въздуха остава водещ причинител на заболявания в градска среда, като ФПЧ и азотните оксиди са два от най-важните приносители за него в големи населени места. Особено застрашени са децата и хората с хронични заболявания. Според данни от скорошно проучване, представени от лекарската организация „Въздух за здраве“, над 3000 души годишно загиват преждевременно в София от заболявания, причинени от тези два замърсителя, а средно всеки жител на града живее между 11 и 20 месеца по-кратко заради тях.
