Близо 97% от работещите в България се осигуряват на минималните осигурителни прагове по икономически дейности. Това съобщи управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова-Начева по време на заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, на което на второ четене беше обсъден бюджетът на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.
Най-много са осигуряващите се на минимум във Видин, Разград и Монтана
По думите на Караиванова-Начева най-висок е делът на хората, които се осигуряват на минимални прагове, в областите:
Видин;
Разград;
Силистра;
Враца;
Монтана.
Най-нисък е този дял в Благоевград, Варна и Бургас. Според управителя на НОИ обаче не може категорично да се каже дали това се дължи на сезонната заетост или на други икономически фактори.
От 1 август се увеличават осигурителните прагове
Правителството предлага от 1 август:
максималният осигурителен доход да стане 2300 евро;
минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да достигне 620,20 евро;
минималните осигурителни прагове по икономически дейности да бъдат актуализирани за първи път от десет години. За част от секторите увеличението ще надхвърли 70%.
Опозицията поиска отлагане
От „Демократична България“ предложиха минималните и максималният осигурителен доход да останат без промяна до края на годината.
Според Мартин Димитров бизнесът няма достатъчно време да се адаптира към по-високата осигурителна тежест.
„За да се намали сивата икономика, трябва усилия хората да започнат да се осигуряват върху реалните си доходи“, заяви той.
Димитров постави и въпрос колко лица са били подведени под наказателна отговорност за неплащане на осигуровки, като посочи, че резултатите в борбата със сивата икономика остават незадоволителни.
ГЕРБ също изрази притеснения
От ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят предложението за отлагане.
Десислава Танева предупреди, че в хранително-вкусовата промишленост осигурителната тежест ще се увеличи с около 50%, което според нея може да се окаже непосилно за част от предприятията.
Асен Василев отчете повече осигурени лица
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев представи данни за подобрение на пазара на труда.
По думите му:
броят на осигурените лица се е увеличил от 2 877 000 на 2 930 000;
хората, получаващи минимална работна заплата, са намалели от 485 000 на 419 000.
„Възраждане“: По-високите осигуровки са скрит данък
От „Възраждане“ критикуваха предложенията на кабинета.
Според Цончо Ганев увеличаването на осигуровките представлява фактическо повишаване на данъчната тежест.
Той постави под въпрос и необходимостта от минимални осигурителни прагове, като посочи, че това следва да бъде част от по-мащабна реформа.
Работодатели и синдикати с различни позиции
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че ще приемат промените тази година, но настояха догодина темата да бъде обсъдена подробно със социалните партньори.
Синдикатите защитиха увеличението, като подчертаха, че минималните осигурителни прагове са важен инструмент срещу укриването на реалните доходи.
Социалният министър: Праговете ограничават сивата икономика
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че министерството не подкрепя предложенията за отлагане, тъй като към тях не са представени финансови разчети.
По думите ѝ минималните осигурителни прагове са ключов механизъм срещу практиката работници да се осигуряват на минимални суми, а останалата част от възнаграждението да се изплаща неофициално.
Тя припомни още, че при въвеждането на максималния осигурителен доход той е бил предвиден да бъде десет пъти по-висок от минималната работна заплата, докато сега съотношението е около 3,8 пъти.
Предложението за отлагане беше отхвърлено
В крайна сметка парламентът не прие предложението на „Демократична България“ за отлагане на увеличението.
Така от 1 август влизат в сила новите размери на минималния и максималния осигурителен доход, както и увеличените минимални осигурителни прагове по икономически дейности.
Спорове и за пенсиите, майчинството и обезщетенията
По време на дебатите бяха направени и редица предложения за промени в социалната система.
Сред тях са:
увеличение на максималната пенсия по швейцарското правило;
по-високи обезщетения за майчинство;
промени в размера на наследствените пенсии;
увеличаване на минималното и максималното обезщетение за безработица;
промени при изплащането на болничните.
По всички предложения предстоят окончателни решения при приемането на бюджета.
