Горещи новини

Църкви и манастири

Църква „Св. Благовещение“

Църквата с 26м камбанария – висока, колкото Хрельовата кула в Рилския манастир

Разположена в сърцето на град Разлог, църквата „Св. Благовещение” впечатлява с красивия си иконостас и внушителна архитектура. Това е един от най-големите и красиви църковни храмове в Неврокопската епархия.

На 5.ХІ.1939 г. църквата „Св. Благовещение” е осветена и отваря врати с пожелание да носи благословение и благовещение на всички родолюбиви разложани. Отварянето на храма отнема 12-годишни усилия на обществеността и Неврокопския митрополит Борис. Застроената му площ е 710м?, а дворното пространство почти 4дка. Височината на камбанарията е 26 м /колкото Хрельовата кула в Рилския манастир/.

Заслужава си да се видят свежите стенописи по църковните стени. Вътрешното пространство на храма е изцяло изографисано в периода 2000 – 2008 година от екип млади художници–реставратори, начело със Здравка Чобанова от Разлог. Иконописването на олтара е от Стефан Юлиевич Шарич от София.

Заслужава си да видите и високата 26м камбанария (колкото Хрельовата кула в Рилския манастир), както и да чуете 3-те камбани с общо тегло 493кг. Като най-голямата е 300кг, средната – 118кг, а малката – 75кг. Изработени са от висококачествен бакър и английски калай и тоново построени Ре, Фа и Сол.

Църква „Св. Великомъченик Георги Победоносец” – с. Баня

Първата църква в с. Баня, която днес носи името „Св. Великомъченик Георги Победоносец” е построена и осветена през 1835 година. Историята на този храм и до днес предизвиква интерес, както сред местните жители така и сред туристите на балнеоложкото село.

Има предание, че основите на църквата са били построени още през 1811г., но по незнайни причини стоежът е спрян. Трикорабната църквата е завършена през 1835г, когато е и осветена. За първи път тя е опожарена към 1840г. по времето, когато започват освободителните движения в Сърбия и Черна гора. Тръгнали да потушават въстанията там турците, преминават през Баня и опожаряват църквата. Будните хора от селото за много кратко време съумяват да възстановят храма.

По времето на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879г.) църквата е опожарена за втори път и е почти напълно разрушена. Тогава цяла Баня е опожарена, избити са над 70 души, 600 жители на селото го напускат. Останалото население в с. Баня се захваща да възстанови божия храм. И днес личи от къде е надстроявана църквата през онези тежки времена. Днешният вид на църквата е направен именно след Кресненско-Разложкото въстание. Иконостасът в църквата е направен години по-късно чак през 1889г.

Интересно е, че от южната страна на храма има изографисан стенопис от 1866г. Стенописът, илюстриращ евангелски притчи, остава непокътнат при опожаряването на храма. През 1912г. по време на Освободителната война храмът е обстрелван, а в яда си турците изчепкват очите на светците. Всеки посетител ще види следите от куршумите и обезобразените светци.

Покъртителната картина те приковава и дълго време не може да отделиш очи от нея. Тишината и спокойствие цари днес в църковния двор.

Храм „Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, с. Добърско

Храмът „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан, на места и с тухли, датиращ от 1614 г., впечатлява туристите със запазени стенописи на повече от 400 години. Храмът е с малки размери, и както са изисквали турците, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство.

Храмът е културен паметник с национално значение, включен в списъка на 100-те национални туристически обектa на България. Влизането става по възможно най-християнския начин – с поклон, докато слизате по 3-те стъпала към самия храм. Влизайки в храма виждате много красиви стенописи, които пресъздават библейски сцени, образи на много светци и светици, местни легенди.

Много са уникалните неща тук – целият храм е изографисан, като образите са 460 на брой, женските образи са над 30.

По централния, както и по двата допълнителни корпуса, не е останал нито сантиметър неизрисувано място. Изображенията са запазени в автентичния им вид. Тримата майстори-строители Станко, Смилен и Спас също не били пропуснати от зографите, както и ктиторите на храма – Богдан, Хасна и сина на Богдан. На тавана Исус Христос е изографисан в ракета, готова за излитане – стенопис, който успява да грабне вниманието на всеки гост на село Добърско, посетил храма. Сцената е „Преображение Христово”.

Пред олтара са подредени иконите на Свети Теодор Тирон, Свети Теодор Стратилат, Богородица, Христос, Йоан Кръстител и Архангел Михаил. Свети Георги и Свети Димитър са изрисувани само тук и в Атон в цял ръст, а не на кон.

На пода в храма е положена плоча с двуглав орел – символ на руската църква и дар от руски монаси. В краката на гордата птица са жезълът и скиптърът – символи на светската и църковната власт, които обединени водят народите напред. На плочата експерти са разчели изписана 1122 година. Материалът, от които е строена църквата, също е характерен за XI-XII век. Нищо чудно храмът да е още по-стар. Друга легенда разказва, че цар Шишман се е венчал точно в добърската света обител. Първият писмен документ за нея се пази в Рилския манастир и е негова царска грамота от 1378 година.

Посещавайки село Добърско можете да научите много любопитни факти за историята на селото, зараждането на християнството по тези земи и съхранените през вековете традиции.

Местни предания свързват произхода му с заселването на ослепените войници на Самуил след трагичната битка при близката Беласица (1014 г.). Легендите разказват, че първите заселници на това необичайно място, разположило се на южния скат на Рила планина, били пленените в битката при с. Ключ и ослепени по заповед на император Василий II Самуилови войни.

След поражението в планината Беласица през 1014 г., те се насочват към Рилския манастир, но по пътя ги застига зима. Много от тях са останали да зимуват в селото, задомили се и създали певческа школа. Избират мястото на сегашното село Добърско не случайно. Там намират облекчение и изцеление от лечебната вода от аязмото, която и днес извира в двора на средновековната църква “Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Това предание е влязло в местната история и намира своето отражение и в стенописите на църквата.

Легенда гласи, че с водата от изворчето на старата черква е лекувал очите си и Климент Охридски.

Храмът е отворен за посещение всеки ден от 9:00 – 17:00 часа.

error: Content is protected !!