Unitree G1, управляван от хора, се справи с отстраняването на жлъчен мехур (снимка: UC San Diego)
За първи път хуманоиден робот извърши операция на жив пациент. В рамките на серия от тестове изследователите използваха Unitree G1 при отстраняване на жлъчен мехур.
Операцията се проведе в началото на юли в Лабораторията за напреднала роботика и контрол (ARCLab) към Калифорнийския университет в Сан Диего. Това бе първото документирано използване на хуманоиден робот в реална хирургическа процедура.
В серия от седем процедури екипът тества възможностите на робота в задачи, свързани както с основни медицински процедури, така и с по-сложни хирургически действия.
Роботът Unitree G1 не изпълняваше процедурите автономно. Хората го контролираха изцяло с помощта на система за заснемане на движение, педали и устройства за проследяване на позицията.
Този дизайн позволява на оператора да предава движения на робота и едновременно да координира и двете рамена на устройството: например, да държи тъкан с едната ръка и да извършва хирургическа процедура с другата.
Проектът е ръководен от професор Майкъл Йип, заедно с хирурзите Чарлз Голдбърг и Прийтъм Суреш от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего. Учените подчертават, че „в тези тестове роботът е действал като продължение на ръцете на хирурга, а не като автономна система за вземане на решения”.
Използването на хуманоидна платформа се различава от подходите, базирани на специализирани хирургически роботи, които вече се прилагат в медицината, но обикновено изискват собствено оборудване и адаптирана инфраструктура.
Хуманоидните платформи, от своя страна, са проектирани да работят в среди, първоначално предназначени за хора, така че в бъдеще биха могли да използват съществуващи медицински заведения без значително обновяване.
Едно потенциално развитие за подобни системи може да бъде дистанционната хирургия, при която специалист извършва операции отдалечено чрез роботизирано устройство.
Изпитанията на Калифорнийския университет в Сан Диего са само демонстрация на възможностите на технологията, а не готово медицинско решение. Широкото използване на хуманоидни роботи в операционните зали е на години разстояние.
Технологията ще трябва да премине през обширни клинични изпитвания, да получи регулаторно одобрение и да демонстрира безопасност. Освен това, внедряването на такива системи ще изисква разработване на нови стандарти за специализирано обучение, сценарии и здравноосигурително покритие.
