Всички сме чели прекрасната приказка на Ханс-Кристиян Андерсен „Храбрият оловен войник“. Според автора, храбрият войник, влюбен в красивата балерина, бил направен от лъжица – но все пак това е само приказка.
За пръв път такъв войник се родил в незапомнени времена и нямал нищо общо с оловото. Още при фараоните на Древен Египет мънички воини, изработени от печена глина и рисувани на ръка, вече обитавали гробниците на царете.
Археолозите са открили цели армии копиеносци и телохранители в погребенията на египетската Долина на царете. Войниците били редом със също такива керамични занаятчии и селяни. Всички те трябвало да служат на господарите си в отвъдния свят. Тези глинени фигурки се наричали „ушебти“. Днес техните гарнизони са разквартирувани в световните музеи, като най-старите са на няколко хиляди години.
Фигурки, изработени от теракота, ни дават представа за воините на етруските и древните гърци, за легионерите на Рим. Римските военачалници използвали фигурките на воините, за да подготвят планове за бъдещи битки. От римляните тази традиция преминала към рицарите на Средновековието. В средновековна Европа воините били изработвани от различни материали: метал, глина, дърво, камък. Шахматните фигури, използвани от викингите, представяли воините на северните народи. Техният външен вид ни дава представа за оръжията и екипировката на скандинавците през Средновековието.
Оловният войник станал герой на легенди много преди Ханс-Кристиян Андерсен. Една от тях разказва, че основателите на новата войскова тактика през ХVІІ век, херцозите Мориц и Вилхелм Орански, събирали въху маси цели полкове копиеносци и стрелци, за да измислят бойна формация, която да разгроми испанците и другите врагове на свободолюбивата Холандия. Благодарение на тази тактика холандската армия успяла да извоюва свобода за своята страна на занаятчии и търговци.
Принцовете и рицарите през Средновековието събирали големи колекции от войници. Владетелите на Флоренция от династията Медичи също обичали да събират мънички воини. За тях фигурките били изработвани от най-добрите скулптори на Италия през Ренесанса. Известно е, че Мария Медичи подарила триста сребърни войници на бъдещия крал на Франция Людовик XIII, нейния син.
Между другото, френските крале през ХVІІ и ХVІІІ в. активно „воювали“ върху маси в своите дворци. Людовик XIV – „кралят-слънце“, предпочитал картонени фигурки, умело оцветени с масло и акварел. Такива имал доста – десетина пехотни батальона и около двадесет кавалерийски ескадрона. През 1650 г. тази колекция била заменена със сребърни фигурки. Общо в нея имало 117 войници.
А саксонският курфюрст и полски крал Август Силни предпочитал не малки оловни войници, а такива от ламарина, вътре с часовников механизъм. На входа на дворцовата зала металните войници в естествени размери поздравявали Август с движения на алебардите си.
По заповед на Наполеон Бонапарт придворните бижутери изработили фигурки на войниците от неговата гвардия, предназначени за игрите на наследника – младия Наполеон II.
Наполеоновите войници с техните живописни униформи вдъхновявали през ХІХ век много занаятчии да създават интересни серии. В наше време е запазено цяло направление в колекционирането на оловни войници, посветено специално на войските в наполеонова Франция.
Руските царе също имали войници от дърво и метал. Император Павел І (както и баща му – Петър ІІІ) бил направо обсебен от играта с войници. Пехотинците на Петър III можели дори да стрелят с пушки-играчки. По специална поръчка фигурки, представляващи пруската и руската гвардия, били доставяни от Германия за император Николай I и брат му Михаил. Въобще, Германия станала известна по целия свят с фигурките на майстор Хайнрихсен от Нюрнберг. Те били доставяни в Русия с тонове. Плоските фигури представяли всички армии по света, както и животни, персонажи от световната литературна класика, дървета, къщи, исторически знаменитости. Тези легендарни фигурки се споменават в мемоарите на много известни европейски писатели, художници и поети.
Между другото, собствената колекция на Андерсен се състояла именно от нюрнбергски фигурки и съдържала 30 хиляди единици.
Но за най-голяма в света се смята колекцията на британската кралица. Тази огромна оловна армия е събирана векове и съдържа най-редки образци, представящи войници и офицери не само от британската армия, но и от други европейски страни.
В края на ХІХ век оловните войници твърдо спечелили симпатиите на деца и възрастни. Английският писател на научна фантастика Х. Г. Уелс дори написал книга как да играем правилно с оловните войници. Според неговата версия, играта може да продължи с часове и изисква цял парцел, върху който предварително са разположени къщи, пътища, гори. И, разбира се, оловни войници, строени в батальони, полкове, ескадрони на хусари, кирасири, драгуни, артилерийски батареи и всевъзможни други военни подразделения и части.
