Хижар нападна група студенти от Шумен в заслон “Тевно езеро”, дори рани няколко от тях. Той викал, блъскал и хвърлял столове срещу тях. Уцелил един от студентите в главата и бликнала кръв. За да опази живота си, се наложило групата да напусне хижата и да се скита посред нощ, за да намери най-близкия подслон. За преживения ужас разказа в социалните мрежи един от потърпевшите – Йоанна Мирянова Стоичкова.

Ето и целия разказ без редакторска намеса:

„Разказвам ви тази история от името на група от 27 студенти от Шумен, с които още от училище ходим заедно по българските планини, но никога досега не сме ставали свидетели на такова чудовищно поведение от страна на хижар и човек като цяло. Предполагам много от вас са вече запознати с небезизвестния Иван Дрънков – хижаря на заслон “Тевно езеро”, който от години тероризира пиринските туристи и все някак остава ненаказан за собствените си действия.

Още в началото на разказа си искам да направя апел към всички туристи да НЕ ходят на този заслон, независимо колко е красива локацията, защото всеки един турист, отседнал там е в потенциална опастност за живота си в лицето на въпросния хижар. Нашата група направи тази грешка, въпреки че бяхме чели многобройни оплаквания и накрая си изпати сериозно.

А ето и историята.

Заслон “Тевно езеро” беше предпоследната хижа от 10-дневния ни маршрут в Пирин от х. Предел до х. Беговица и до този момент екскурзионното ни беше протекло напълно безпроблемно. В заслона цялата група беше настанена в таванското помещение над общото помещение за хранене. Общо всички бяхме платили на заслона повече от 1000 лв за храна и нощувка. След вечеря се бяхме събрали в столовата, с други гости на заслона, всичко това пред очите на хижаря Иван, който пиеше с негов приятел. По принцип тока в заслона спира в 22:30 ч., но хижарят ни отпусна още един час, докато продължаваше да пие в кухнята. В 23:30 хижарката ни каза, че е време да си лягаме, тока спря и всички от групата излязохме навън, за да си измием зъбите и да се подготвим за лягане.

Малко след полунощ, когато вече бяхме в общото спално помещение и си оправяхме багажа за следващия ден, хижарят Иван започна да крещи напълно непредизвикано, че ако не млъкнем веднага ще ни изхвърли през прозорците. В този момент едно момче от групата ни му каза да се успокои и че просто се оправяме за лягане, а той започна да го налага с юмруци по краката и да го дърпа надолу по стълбите от долния етаж. И тогава започна ужаса.

В този момент, последните няколко човека се връщат от външната „баня“ и момче дърпа Иван надолу за да не застрашава момичетата в спалното помещение. В този момент той подивя и стана напълно неконтролируем. Започна да хвърля столове по всички, които бяха на долния етаж (включително и няколко момичета, които се опитваха да избягат към спалнята). Докато момчетата се опитваха да ги предпазят той започна да замеря едно от тях със стол след стол. В това време това момче все още се опитваше да го успокои и да му каже, че ще си лягаме. Последният стол обаче го уцели в главата и навсякъде шурна кръв. Хижарят продължи да хвърля столове докато крещеше, че ще ни убие всичките. В този момент Иван отиде до едно от момчетата, които стояха в столовата и с две ръце през глава, с всичка сила, разби стол в главата му. Хвърляше каквото му падне, като чаши и дори ГАЗОВА БУТИЛКА, която започна да изпуска газ и едно от момчетата веднага съумя да я хвърли навън. Жена му крещеше да спре през цялото време, а той я хвана за гърлото и започна да я души. Молеше го да спре, защото после ще „пребие нея“.

Момчетата от групата успяха да го приковат на земята и макар че той не спираше да ги псува и да им казва, че ще ги заколи и убие, не му посегнаха сериозно. Когато изглеждаше, че се е успокоил за малко, те го пуснаха и в този момент Иван извади нож от джоба си и започна да крещи, че който слезе долу ще бъде „заколен яко“. Две момчета избиха ножа от ръцете му и в този момент жена му започна да крещи “Не с пушката, само не с пушката”, от което стана ясно, че той притежава огнестрелно оръжие. По някакво чудо момчетата успяха да го избутат навън от заслона. Залостихме вратата с голяма печка на дърва и в този момент решихме, че трябва незабавно цялата група да си тръгне.

Събрахме си багажа буквално за секунди, докато момичета превързваха едно от ударените момчета. Другото беше навън и не знаехме какво става с него. Знаехме обаче, че хижарят има приятели в заслона и момчетата стояха и пазеха стълбите към втория етаж. През цялото време ни беше страх, че той ще се върне с пушка, защото ни беше ясно, че това чудовище е способно на всичко.

Около 00:30 избягахме от хижата, само половината от нас имахме челници или фенери, и на около 0-градусова температура поехме на 6-часов нощен преход към х. Беговица, с надеждата че раненото момче и друго, което липсваше са тръгнали натам за да търсят обхват и повикат помощ. Всички бяха психически разстроени и усплашени, не бяхме сигурни дали някой няма да стреля по нас и изобщо цялата случка беше изключително трудна за осъзнаване.

В това време липсващите момчета са тръгнали в друга посока да търсят обхват за да звъннат на 112. От там са получили изключително неадекватна реакция. След 30 минутен разговор и многократни прехвърляния към различни райони (Банско, Благоевград, Сандански и т.н.), им е била отказана каквато и да е помощ и са били посъветвани да се ВЪРНАТ ОБРАТНО В ХИЖАТА, където до преди малко хижарят заплашваше да „ни изколи“. Тези две момчета, пренощуват в клек в близост до заслона, при нулеви температури, неподготвени за тежките условия. Въпреки че са премръзнали, на съмване предприемат тежкия преход до х. Беговица (без храна и екипировка).

За щастие ние се разминахме само с две тежки травми по главата (и доста психически травми), единствено благодарение на момчетата в групата, които успяха да се опълчат на хижаря и да вземат правилните решения за цялата група.

В последствие стана ясно, че всички в района са запознати с агресивното поведение на въпросния Иван Дрънков и това не е първия подобен случай, но всеки такъв е бил потулван. За други подобни случаи става ясно и след проверка на имената му в Гугъл. Беше ни казано, че дори да подадем жалба в съда няма да има никакъв ефект и съветът на полицията беше просто да забравим какво се е случило. Виждайки ефективността на българските институции, поемаме отговорност този случай да бъде разпространен и да сложи край на безнаказаността към въпросния господин, преди да се стигне до фатален инцидент с човек, отишъл да се любува на красивата българска природа.“

Сигналите за подобни случки в хижата не са единици, но се оказа, че липсват сигнали в БТС. В социалните мрежи има и призив: Ако сте потърпевш или познавате някой пострадал, моля да разкажете за случая в писмо до bts.secretar@gmail.com

Източник: marica.bg

Последвайте ни: