Изчисление на повече от шест десетилетия отново привлече вниманието на учени и демографи. Математическият модел определяше конкретен краен срок за глобалното население.
През 1960 г. австрийският физик Хайнц фон Фьорстер и неговият екип публикуват статия в списание Science. Те анализират 24 независими оценки на световното население за близо 2000 години – от времето на Христос до 1958 г. Екипът премахва дублираните източници и чрез статистически метод открива крива с допустима грешка от около седем процента. Изчислението показва, че времето между удвояванията на хората се свива.
При удължаване на кривата в бъдещето моделът сочи, че на 13 ноември 2026 г. населението теоретично трябва да достигне безкрайност. Фон Фьорстер нарича тази математическа крайна точка „Страшният съд“. Прогнозата съдържа несигурност от около пет години и половина. Физикът отбелязва, че хората няма да умрат от глад, а ще бъдат притиснати до смърт.
Когато статията е публикувана, на Земята живеят малко над три милиарда души, докато днес те са около 8,2 милиарда. Прогнозата обаче се оказва математически предел, а не буквално предсказание. Обратното прилагане на уравнението поставя първия човек преди 200 милиарда години, което е преди създаването на Вселената. Демографите отбелязват, че след 60-те години темпът на растеж е спаднал от 2,2% през 1963 г. до около 0,84% през 2026 г., което прави историческото уравнение неприложимо днес.
