Докато парламентът обсъжда техническите параметри на видеонаблюдението и регистрацията на застъпници, бомба със закъснител тиктака в основите на българското общество. Тревожна статистика, представена по време на дискусия в Народното събрание тази седмица, разкри, че 36% от младежите в България търсят „силен лидер“, който да управлява без да се съобразява с парламент или избори.
Данните са от мащабно изследване на фондация „Фридрих Еберт“ за 2024 година и бяха цитирани от Атанас Радев от Национален младежки форум пред парламентарната комисия за взаимодействие с гражданското общество.
Демокрацията губи битката за бъдещето
Числата рисуват мрачна картина на поколенчески разлом. Фактът, че повече от една трета от младите хора са готови да се откажат от основни демократични права в името на „сигурност“ или „ред“, е директна оценка за работата на институциите през последните десетилетия. Според Атанас Радев това поставя фундаменталния въпрос как младите да имат доверие на институции, които те не припознават като работещи в техен интерес.
Вместо този структурен срив да бъде водеща тема, дискусията в парламента, организирана от Обществения съвет към комисията, се фокусира върху логистиката на изборния ден – теми, които звучат все по-абстрактно на фона на растящия авторитарен сантимент.
Илюзията за споделената отговорност
Председателят на комисията Росица Кирова определи изборния процес като „споделена отговорност“ и подчерта, че „институциите са изградени от български граждани“. Тази теза обаче среща сериозна критика от анализатори, тъй като прехвърля тежестта на системните проблеми върху индивида.
„Недоверието в изборния процес показва недоверие в българските институции… Ако всеки един от нас е честен във вота си… тогава няма да имаме този проблем“, заяви Росица Кирова.
Тази реторика игнорира икономическата и социална реалност, която тласка младите към търсене на радикални алтернативи. Когато „демокрацията“ се превърне в синоним на политически пазарлъци и липса на перспектива, „силната ръка“ започва да изглежда като спасително решение, а не като заплаха.
Наблюдатели на потъващ кораб
Гражданският сектор, представен от Захари Янков от Български център за нестопанско право, настоя за по-активно физическо присъствие на наблюдатели в секциите. Според него видеонаблюдението създава фалшиво усещане за сигурност и „притъпява вниманието“.
„Единственото лекарство срещу манипулации по време на изборите е масовото гласуване“, отбеляза Захари Янков.
Парадоксът обаче остава – НПО секторът и институциите се опитват да „лекуват“ процеса с повече контрол и наблюдатели, докато самото желание за гласуване и вярата в смисъла на изборите ерозират с рекордни темпове сред най-младите. Кампанията „Дай глас“ на Национален младежки форум ще се опита да върне смисъла на вота чрез диалог за конкретни политики, но задачата изглежда все по-трудна в среда, където 36% от аудиторията вече се оглежда за диктатор.
