Горещи новини

Топ 10 най-значими случайни открития

| 19:52

Както е казал английският философ Томас Хобс: „В науката ние търсим не толкова причините за това, което е било, колкото за това, което може да бъде.“. Това важи с пълна сила за тези 10 случайни открития. Водещи учени посвещават животите си в преследване на лекарство, изобретение или иновация, но и малко късмет не е навредил на никого.


Пеницилин

Една от най-известните истории в науката – откритието на пеницилина, който се превръща в кошмар за бактериалните инфекции.

През август 1928г, шотландският биолог Александър Флеминг решава да вземе малко почивка от работата, след като дълго време изследва стафилококи. Когато се връща на 3 септември, забелязва, че една от стафилоковите култури е хванала плесен, която е убила бактериите. Така на бял свят се появява пеницилинът, който се оказва безвреден за хората и животните. Откритието на Флеминг обаче остава незабелязано повече от 10 години, докато Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн не попадат на негова публикация и решават да повторят опита му.

Александър Флеминг печели Нобелова награда за медицина през 1945г.

Микровълновата фурна

Понякога да допринесеш за науката е необходимо единствено да си носиш нещо за хапване. Веднъж докато работел за компанията Raytheon, американският инженер Пърси Спенсър преминал пред един магнетрон – вакуумна тръба, използвана за генериране на микровълни – и забелязал, че шоколадът в джоба му се разтопил.

През 1945г, след още няколко експеримента, Спенсър успешно изобретява първата микровълнова фурна. Първите модели били доста големи и непрактични. През 1967г обаче компактните микровълнови вече започват да пълнят американските домакинства.

Велкро

След един излет през 1941г, швейцарският инженер Жорж дьо Местрал забелязал бодили по крачолите и козината на кучето си. След като ги изследвал по-отблизо, той открил, че по семенните кутийки от казашки бодил имало миниатюрни кукички, които се закачали за почти всичко. Решил, че успее ли да пресъздаде тези кукички, вероятно ще се получи нещо полезно.

Резултатът? Велкро материалът. Той не успява да пробие в модната индустрия, но през 60-те години НАСА започват да го използват. Агенцията използва материала за костюмите на астронавтите. В космическата ера не е било необходимо много повече, за да се превърне Велкро в нещо доста популярно. Още повече, че децата вече нямало нужда да се учат как да си връзват обувките.

Тефлонът

През 1938г Рой Плънкет, учен от DuPont, се опитвал да направи хладилниците по-практични, търсейки начин да замени тогавашната охлаждаща система, състояща се предимно от амоняк, серен диоксид и пропан.

След като отваря съда на една от пробите, които разработва, Плънкет открива, че експерименталния му газ е изчезнал. Останало само някакво странно, хлъзгаво вещество, което издържало на висока температура и излагане на химикали.

През 40-те материалът е използван в проекта Манхатън. Десетилетие по-късно намира приложение и в автомобилната индустрия. Чак 20 години по-късно тефлонът започва да се използва за незалепващите домакински съдове.

Вулканизацията

През 30-те години на 19-и век каучукът е популярен материал за водонепроницаеми обувки и ботуши, но не издържа на минусови и високи температури. Това кара мнозина недоволни потребители да твърдят, че каучукът няма бъдеще. Чарлз Гудиър обаче не бил съгласен.

След години опити и грешки, ученият прави най-голямото си откритие случайно. През 1839г, докато демонстрира най-новия си експеримент, Гудиър без да иска изпуска каучукова смес върху горещ котлон.

Гудиър така и не жъне успехите от откритието си и умира задлъжнял с $200 000 след като научава, че дъщеря му е починала.

Пейсмейкърът

Тази животоспасяваща машинка се е появила, защото американският инженер Уилсън Грийтбач бръкнал в кутия и извадил грешното нещо.

Грийтбач работел по устройство, което да възпроизвежда звуците на бързо биещо сърце. Посегнал в кутия за да извади резистор, който му бил нужен, но извадил 1 мегаом резистор, вместо 10 000 ома. Устройството пулсирало 1.8 милисекунди и спирало за 1 секунда. Идеалният сърдечен ритъм.

Радиоактивността

Две думи, които не бихте искали да чуете в едно изречение са „Опа!” и „радиоактивност”. Но в случая на физика Анри Бекерел, това е било инцидент, който е изкарал наяве радиоактивността.

През 1896г Бекуерел се интересувал от две неща: естествената флуоресценция и рентгеновите лъчи. Провел множество експерименти за да разбере дали естествените флуоресцентни минерали произвеждат рентгенови лъчи след като бъдат оставени на слънчева светлина. Имало само един проблем – провеждал е експериментите през зимата и цяла седмица небето било закрито от облаци. Оставил оборудването си в шкаф и зачакал слънчев ден. Когато се заел отново с експериментите, Бекуерел видял, че парчето уран, който бил оставил в шкафа, се било отличило върху фотографска плака без да бъде излагано на слънчева светлина. Работейки с Мари и Пиер Кюри, той открил, че уранът е радиоактивен.

Пластмасата

През 1907г. За изолация в електрониката бил използван шеллакът. Той се правел от бръмбари в югоизточна Азия и вносът му бил скъп. Химикът Лео Хендрик  Бакланд си помислил, че ще забогатее, ако успее да направи заместител на шеллака. Вместо това обаче, получил разтопим материал, който може да издържа на високи температури. Бакланд сметнал, че „бакелитът” му можел да се използва при фонографските записи, но скоро станало ясно, че продуктът имал стотици приложения.

Кока Кола

Има много истории за случайно открити храни: картофеният чипс е създаден когато готвачът Джордж Крум се ядосал на недоволен клиент, който постоянно връщал пържените картофи, защото били сурови. Близалките пък се появили, когато Франк Епърсън оставил напитка отвън за цяла нощ.

Фармацефтът от Атланта, Джон Пембъртън пък се опитвал да направи лекарство против главоболие. Смесил различни съставки – не питайте какви, защото не знаем. Рецептата все още се пази в тайна. Осем години напитката се продавала по аптеките преди да стане достатъчно популярна за да се продава в бутилки.

Захарин

Захаринът е открит благодарение на това, че Константин Фолбърг забравил да си измие ръцете след работа в офиса.

Годината била 1879г. и Фолбърг се опитвал да измисли нови и интересни приложение на катрана. След продуктивен ден в офиса, той се прибрал вкъщи и се случило нещо странно. Храната му имала сладък вкус. Попитал жена си дали е слагала подправки, но не била. На нея храната и била с нормален вкус. Тогава Константин осъзнал, че сладкият вкус идва от ръцете му, които не бил измил.
На следващия ден се върнал в лабораторията си и започнал да експериментира, докато не изолирал сладкия вкус.

Източник: iskamdaznam.com

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.

error: Content is protected !!