България запазва предпоследното 26-о място в индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г. Резултатът на страната ни нараства средно с 9% годишно през последните пет години, но този темп не е достатъчно бърз, за да й позволи да догони останалите членки на блока, се посочва в доклада.
С по-нисък индекс от нас е единствено Румъния. В другия край на класация пък са Финландия и Дания, намиращи се на границата на 70-те пункта. Дигиталната грамотност остава водещо предизвикателство, особено на фона на амбициозните цели на ЕС, които предвиждат 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г. При по-задълбочените способности към днешна дата нивото в България контрастира още по-ярко – с такива може да се похвали едва 8% от населението спрямо 26% средно за блока.
Страната изостава и по отношение на дела на специалистите в областта на Информационни и комуникационни технологии от работната сила (3.5% спрямо 4.5% средно за ЕС). Добри резултати страната показва и при оптичната интернет свързаност. Тук 85% от домакинствата имат достъп до такава, докато в ЕС средният дял е 50%. Въпреки това, а и въпреки ниските цени, цялостното проникване на фиксиран и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско.
Положението при показателите за проникване на дигитализацията сред бизнеса също не са добри към днешна дата, като възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) е почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от фирмите у нас използват големи информационни масиви, 10% – услуги в облак, и 3% – изкуствен интелект. За сравнение – целта на ЕС за всяка от тези три технологии е до 2030 г. да се използват от 75% от бизнеса.
