Община Разлог обхваща осем населени места / Баня, Бачево, Годлево, Горно Драглище, Долно Драглище, Добърско и Елешница /, между които е град Разлог – исторически наложил се икономически, културен и административен център в района на цялата Разложка котловина. История, култура и природни дадености се преплитат, за да изградят един незабравим облик. Тук се провежда най-атрактивният и неповторим кукерски празник в България.Топлите минерални извори на Гулиина баня, Елешница, Катарино, Ръждавец и други в района, са само още един малък щрих от невероятната щедрост на природата в разложката котловина.

• Старият Разлог | Изграждане на водопровода | Рок Предел (фотогалерия)

• Старият Разлог – Нова година 1990 (видео)

Много са нещата които могат да се видят и местата, който могат да бъдат посетени от български и чуждестранни гости. Разлог като административен и стопански център на разложки регион, носи духа на българското Възраждане и култура. Посещението на града дава възможност за запознаване с над 41 жилищни сгради от възрожденски архитектурен тип разложко-чепинска къща, притежаващи качества на паметници на културата. Старите градски къщи / от 30-те години на миналия век/ в централната част на града, приятната зеленина на парковите площи, свежестта на изобилната вода и панорамните гледки към Пирин и Рила създават неповторимо усещане за туриста. Църквите “Свето Благовещение” и “Свети Георги”, градския музей в Парапуновата къща, Кипревата къща, валявицата на река Язо са също част от множеството местни забележителности, който си струва да бъдат видяни.



Всяко едно от селата в община Разлог с неповторимите си природни красоти, културно исторически дадености, традиции, носи свой собствен неповторим чар.В сгушеното в полите на Рила с. Добърско се намира църквата “Свети Свети Тодор Тирон и Теодор Стратилат “- национален паметник на културата с изключително висока архитектурно-художествена стойност. Невероятната щедрост на природата може да се открие не само в красивите и прохладни гори , в пълноводните реки, протичащи през Разложката котловина , но и в множеството топли минерални извори, концентрирани най-вече на територията на селата Баня и Елешница, първото развиващо се като балнеоложки и климатичен курорт, които са особено привлекателни с откритите си плувни басейни. ”Света Варвара” и „Гулийна баня” са едни от изворите с най-голям дебит, чиято вода е с доказани лечебни свойства. Духът на българските традиции и запазените от поколения обичаи придават незабравим облик на селата Горно и Долно Драглище, Годлево и Бачево. Историческите и природни забележителности са съвършенно допълнение към подходящите условия за селски туризъм започващ да се развива в селищата. Курортните местности Предел, Бетоловото и Катарино към които инвеститорските интереси стават все по-големи, дават на туриста възможност за неповторимо съприкосновение с величествената природа на две планини Пирин и Рила, с чистият въздух, минералната вода и тишината на гората, така необходими в забързано ежедневие.

Природата е най-голямото богатство на Разлог. На севар от града се намира царството на Национален парк Рила, а на юг е Пирин-наречена планината на боговете. Пирин и Рила са истински рай за любителите на природата и пешеходния туризъм. Предел, Бетоловото, хижа „Яворов” пледлагат добри възможности за спорт и туризъм. Край хижа „Яворов” минава международния пешеходен планински маршрут Е4.В Рила особено живописни са маршрутите от хижа „Добърско” към вр.Айгидик до курорта Семково, до хижа „Македония” и резервата „Парангалица. Богати са възможностите за културно-познавателен и селски туризъм в района.

Град Разлог (до 1923 г. – Мехомия), стопански културен и административен център на Разложка община, носи духа на българското Възраждане и култура. Посещението на града ще ви позволи да се запознаете с над 41 жилищни сгради от възрожденски архитектурен тип разложко-чепинска къща, които притежават качествата на паметници на културата. Старите градски къщи (от 30-те год. на века) в центъра на града, зеленината на парковите площи, свежестта на изобилната вода и панорамните гледки към Пирин и Рила създават неповторимо усещане за туриста. Църквите „Свето Благовещение“ и „Свети Георги“, градският музей в Парапуновата къща, Кипремаксевата къща, валявицата на река Язо са част от множеството местни забележителности.

В местността Столоватец (на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха; личат руини от зидове, градени от ломени камъни. Намерени са и 2 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани със светилище, посветено на слънцето. На около 2 км източно от града, в гроб от античен некропол, са намерени железен меч и 2 ножа, 6 торкви, пръстен, гривна и фибула. На около 10 км западно от Разлог, в близост до местността Предел, има останки от антично селище (паметник на културата). На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V – VI в., известна под името “Свети Илия” (паметник на културата), с полукръгла апсида; запазени са части от олтарната стена, колонка с листовидна украса, корнизи и др. От късноантичната епоха са крепостта в северните склонове на Пирин (в местността Калята, на около 19 км югозападно от Разлог) и селището в подножието на тези склонове (местността Круше, на около 8 км югозападно от Разлог) – паметници на културата. В този район е намерена находка от тетрадрахми от Филип II Македонски (359 – 336 г. пр. н. е.). През средновековието животът в Круше продължава – открити са останки от селища, плосък некропол и от малка еднокорабна едноапсидна църква, наречена “Писаната”, вероятно заради стенописите, които е имала (пaмeтник на културата). От същото време са останките oт църквата “Св. Троица”, на около 2 км южно от града (паметник на културата); по своя план се причислява към един ранен стадий от развитието на кръстокуполните църкви в България. В близост до “Писаната” църква личат основите на късносредновековна църква (вероятно триконхална), наречена “Бялата църква” (паметник на културата). В местността Катарино (на около 7 км западно от Разлог) се намира църквата “Света Катерина”, строена в началните години на осм. период, по-късно разрушена (паметник на културата); днес е реставрирана. Вероятно местността е била култово място на траки и славяни.

За пръв път името Разлог се споменава в дарствената грамота на византийския император Василий II (976 г. – 1025) от 1019 год. В Рилската грамота 1378 год.на цар Иван Шишман (1371 – 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища се среща и израза “разложките попове”. В османския регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 год. за пръв път се споменава под името Мехомия като село, прилежащо към Разложка каза; в селото живеят 23 джелепкешански домакинства. В редица османски документи от XVII – XIX век се среща и с имената Мехомия, Мехом и Михомия. По данни от османския регистър от 1643 – 1644 год.в селото са регистрирани 62 християнски домакинства, които до средата на века намаляват на 55; част от населението е помохамеданчено

През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия. В края на XVIII век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски. Поминък на населението през XIX век са земеделието (главно царевица) и животновъдството; от занаятите са развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов в края на века всяка неделя се провежда панаир. През 1834 год. е построена църквата “Свети Георги”. През 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1891 год. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 год. е открита пълна прогимназия.

През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитетт в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг. Местните ръководители са арестувани, градът не въстава. Като опълченци в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 год. участвуват и 7 души от Мехомия. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 год. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана. Жители на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888 год.). През 1889 год. е образувана Разложката българска община. През 1895 год. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий.

В края на XIX век селището има 4970 жители – 3200 българи – християни, 1460 българи – мюсюлмани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани. През 1896 год. Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 год. група четници навлизат в града (14 септември) и започват да действуват заедно с местните въстаници, но очакваното нападение на главните сили откъм Рила не се осъществява. Турската войска и башибозук избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от жителите бягат в освободените български земи. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 год. има 3235 жители българи – християни. През 1909 год. е основано дружество на Българския учителски съюз в Турция. Градът е освободен от османското иго на 11/24 октомври 1912 год. Турското население се изтегля с отстъпващата турска войска.

Основен поминък на населението е земеделието. През 1913 год. се откриват агенции на Българската народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка, през 1926 год. – на Популярната банка. Началото на кооперативното движение се поставя с учредяването на горската трудовопроизводителна кооперация “Джинджирица” и клон на кооперация “Освобождение” – 1920 год. ; по-късно се учредяват и други кооперативни сдружения и водният синдикат “Елтепе” (1942 год. ). През 1918 год. е образувана група на БКП, през 1919 год. – земеделска дружба. През 1919 год. е проведено протестно събрание против несправедливите решения на Ньойския мирен договор.

КИЛИЙНО УЧИЛИЩЕ

В 1834 г. в нашия град се отваря първата селищна православна църква в Разлога – „Свети Георги“. Още на следващата 1835 г. в двора на храма е построено първото българско обществено училище в гр. Разлог /старо име Мехомия/. Инициатор за неговото построяване е поп Михаил Йосифов Манзурски, който е и пръв учител в него. От края на 18. век е имало килийни училища в отделни къщи по махалите, в които учителствали попове и давали преимуществено религиозно образование. Някои от тия училища просъществували паралелно с това чак до 1891 г., когато се открива училище „Кирил и Методий“, с нова голяма сграда /на мястото на днешното т. нар. „Марково училище“/ и поема всички ученици от града, та и от околията.
Има данни за 24 учители в града за периода от 1795 г. до 1891 г. От тях най-известен е Иван Михайлов Даскалов /дедо Иван Даскало/, който преподава в това училище от 1858 г. до 1882 г., когато е заточен в Адана. Половин столетие нито едно културно начинание не минава без негово участие. Умира в 1925 г. и е погребан до входа на училището.
Сегашната сграда на килийното училище е възстановена през 1981 г. по инициатива на гимназия „Братя Петър и Иван Каназиреви“. Основен ремонт на постройката и експозицията е направен през 2008 г. със средства на Община Разлог.

МУЗЕЙНА СБИРКА – ЕЛЕШНИЦА

Първата музейна сбирка в с. Елешница е създадена през 1978 г. към читалището и е с профил археология. За отговорник на музейната сбирка е назначен Кирил Масларов със заповед на рудоуправление ,,Дружба“.
Благоприятна предпоставка за създаване на музейната сбирка в с. Елешница е откриването на неолитно селище и работата на специалисти, които разкриват ценни материали от две селища на ранен и късен неолит.
Елешница е с богато исторически минало, доказателство за това са намерените ахреологически находки в района.
През ноември 1994 г. с помощта на специалисти от Исторически музей – Благоевград е открита новата експозиция, която може да се види и днес.
В изложбата са представени ценни находки от VІ – ІV хил. пр. Хр., ахреологически експонати от различни периоди, керамични съдове, етнография и документални материали от историята на селото.
Музеят в Елешница притежава ценна колекция от археологически предмети, свързани с ежедневието и култовите практики на хората. Представени са оръдия на труда от камък и кост, антропоморфни и зооморфни фигурки, керамични съдове, открити по време на археологически проучвания в 1983 – 1985 г. от тогава ст. н. с. А. Радунчева и н. с. Васил Николов от Археологическия институт с музей при БАН, които са финансирани от мината в селото.
Етнографските фондове на музея съдържат материали от дърво, метал, керамика, а също снимки и документи, отразяващи всички страни на народния живот от края на 19. в. Представените в експозицията занаяти са типични за поминъка на населението , вещи от производствения и домашния бит, образци от характерните за райнона традиционни костюми и накити.