Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
Според българските вярвания празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момченца, стопаните колят обикновено ярки петли за тяхно здраве. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия). На Петльовден не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал.
