В средата на 20-и век морският участък между Флорида, Пуерто Рико и Бермудските острови е обвит с всякакви митове и теории, когато започнали да му се приписват мистериозни изчезвания на лодки и самолети.
Най-известният инцидент се случва в Бермудския триъгълник, когато група от пет бомбардировача на американския флот изчезват по време на тренировъчна мисия. През следващите десетилетия катастрофите със самолети и потъването кораби се приписват на „мистериозните сили“ на Триъгълника.
През 1975 г. американският изследовател и пилот Лари Куше написа книга, опровергаваща легендите за Бермудския триъгълник. Той ги нарече неточни, преувеличени и непроверени, пише BBC Science. Авторът на книгата заключава, че броят на авариите в този регион не е по-голям, отколкото във всяка друга точка на океана.
Въпреки това мистерията на Бермудския триъгълник е намерила много обяснения – естествени и свръхестествени. Някои обвиняват за случващото се останките от атлантска технология, за която се предполага, че е била на морското дъно. Други са убедени, че самото времепространство е огънато в Бермудския триъгълник.
Най-необичайното обяснение от списъка на естествените беше, че се твърди, че мехурчета от метан се издигат от морското дъно и преобръщат кораби. Но проучване на USGS не установи значителни емисии на метан на тези места през последните 15 000 години.
Но високата честота на ураганите в региона наистина може да има сериозни последствия в епоха, когато пилотите и капитаните не са имали толкова точни прогнози за времето, колкото сега.
Скорошно проучване установи, че някои бури могат да предизвикат вълни с височина до 30 метра. Симулациите също потвърдиха, че този вид вълни могат да потопят кораби. Все още обаче няма доказателства това да се случва в района на Бермудския триъгълник.
Друга теория се основава на магнитни аномалии, за които се твърди, че карат самолетите и корабите да се отклоняват от курса. Въпреки че не са открити подобни аномалии, в началото на 20-и век истинският север и магнитният север съвпадат в Бермудския триъгълник, което може да доведе до навигационни грешки.
Най-скорошната теория е на Карл Крузелницки, австралийски учен, който разбива мита за големия брой изчезвания, като посочи най-често срещания, но „прост“ научен факт. Австралийският учен каза, че неразгаданите мистерии на Бермудския триъгълник вероятно се дължат на просто „човешка грешка и лошо време“ поради близостта му до екватора, а не на извънземни и митични сили.
Крузелницки казва: „Близо е до екватора, близо до богата част на света – Америка – следователно имате много трафик.“
Крузелницки повтори факта, че регионът, в който корабите навлизат в Атлантическия океан, наистина включва някакви необичайни характеристики и няма „нищо необичайно“ в триъгълника. Ученият добави: „Според бреговата охрана на САЩ броят на изчезналите в Бермудския триъгълник е същият като навсякъде по света на процентна база.“
Въпреки всичко това, Бермудският триъгълник никога не е влизал в международния списък на най-опасните води за корабоплаване. Факт е, че въпреки активния въздушен и морски трафик в региона и честите урагани, Бермудският триъгълник не преживява статистически необичаен брой самолетни катастрофи и корабокрушения.
Лудостта около Бермудския триъгълник до голяма степен утихна през последните години, може би защото съвременната технология позволява океанският и въздушният трафик да се проследява с по-голяма точност.
