Един горещ и злощастен ден – 19 юни 1892 г., в аржентинското крайбрежно градче Некочеа станало двойно убийство. Жертвите – две деца на 4 и 6 години, били открити мъртви от майка им Франческа Рохас, когато се прибрала от работа. Тя незабавно подала сигнал в полицията и казала, че когато се приближила до къщата, видяла как оттам бяга Педро Веласкес. Според Франческа, убийството било негово отмъщение – наскоро той й направил предложение за женитба, но тя му отказала. Мъжът тогава вдигнал скандал, който завършил със заплахи от негова страна.
По време на разпита Педро не отрекъл този факт, но категорично отхвърлил обвиненията за убийството на децата. За да признае заподозреният, полицията го подложила на тормоз и побоища. Но всичко се оказало напразно – Педро останал непреклонен. Тогава на помощ на полицаите от Некочеа се притекъл опитният детектив Едуардо Алварес.
Той вече знаел какво да търси и го намерил: на вратата на стаята, където били намерени децата, забелязал малко кафеникаво петно – убиецът оставил кървав отпечатък. Папиларните линии били ясно видими и Алварес се възползвал от това. Той изрязал парчето от вратата с пръстовия отпечатък и реши да приложи метод, за който почти никой в света все още не знаел – дактилоскопията (от гръцки „дактилос“ – пръст, „скапео“ -гледам).
Детективът сравнил отпечатъците на Веласкес с намерените и разбрал, че Педро не е убиецът. Нещо повече, обвиняемият имал желязно алиби. Тогава Алварес започна да подозира самата Франческа. Според слуховете, тя много искала да се ожени за любовника си, но той й отказал заради нейните извънбрачни деца: ако не били те, сенора Рохас отдавна щяла да получи предложение за брак.
Алварес снел нейните отпечатъци и един от тях съвпаднал с кървавата следа върху вратата. Само по себе си това не доказвало вината на Франческа – в края на краищата тя можело да се изцапа с кръв, когато намерила телата на децата. Но фактът за лъжесвидетелстване срещу Педро, заедно с отпечатъка, практически не оставяли съмнения във вината й. Освен това, зашеметена от тези улики, Франческа се признала за виновна в убийството на собствените си деца и, че го извършила, за да се омъжи. Тя била осъдена на доживотен затвор, а дактилоскопията за пръв път в историята доказва своята ефективност при разследването на наказателни дела.
Методът, използван от Алварес, не е измислен от него. Още в средата на XIX век британският офицер сър Уилям Хершел, който служел в Бенгалия, Индия, използвал пръстови отпечатъци вместо подписи върху документи. Той забелязал, че пръстовите отпечатъци не се променят, затова могат да служат като сигурен начин за идентифициране на човек. През 1880 г. Хершел написал статия за папиларните линии и техните ключови свойства.
Но изследването на пръстовите отпечатъци е поставено на действително научна основа от антрополога и психолог сър Франсис Галтън (братовчед на Чарлз Дарвин). Галтън проучил повече от 8 000 отпечатъка и стигнал до извода, че всеки е уникален и непроменим. Изследователят смятал, че вероятността от повтаряне на папиларен рисунък е изключително малка, може би една на милиард, но не повече. Тъй като по онова време на Земята имало само около 1.5 милиарда души, това означавало, че изобщо нямало повторения и всеки можеше да бъде уверено идентифициран по неговия отпечатък. През 1892 г. Галтън публикувал първата книга за дактилоскопията.
Днес търсенето и фиксирането на пръстови отпечатъци е всяка втора съдебна процедура в наказателното право.
