Продължителните финансови затруднения могат да бъдат свързани с по-слаба памет още на 53-годишна възраст и с промени в мозъка десетилетия по-късно. Ново британско изследване показва, че по-голямо значение има не единичният период без пари, а натрупването на финансови проблеми през годините.
До този извод стигат учени от Университетския колеж в Лондон, които са проследили живота на 2759 британци. Резултатите са публикувани в научното списание Innovation in Aging.
Изследването не доказва, че липсата на пари пряко уврежда мозъка. Учените обаче откриват устойчива връзка между дългогодишните финансови затруднения и по-слабите резултати при тестове за памет и обработване на информация.
В анализа са отчетени редица други фактори – образование, умствени способности в детството и социалната среда, в която участниците са израснали.
Силната страна на проучването е неговата продължителност. Всички наблюдавани хора са родени през една и съща седмица през март 1946 година и са част от най-дългото подобно проследяване във Великобритания.
Доходите, финансовите трудности, паметта и други показатели са измервани многократно – от младостта до навлизането на участниците в 70-те им години.
Учените разграничават временния спад на доходите от продължителната финансова несигурност. Финансовото положение е проследявано на 26, 43 и 53 години. За трайно нисък доход се приема попадане сред най-бедните 20% поне при две от трите измервания.
Отделно участниците са били питани дали парите им стигат, имат ли трудности с плащането на сметки и налага ли се да ограничават разходите си. За постоянни финансови затруднения се приема проблем, установен поне два пъти между 36- и 53-годишна възраст.
Около 12% от участниците попадат в тази група, а други 16% са били с продължително ниски доходи.
Двете понятия не са напълно еднакви. Човек може да получава сравнително ниска заплата, но да няма сериозни финансови проблеми. Възможна е и обратната ситуация – сравнително добър доход да не стига заради кредити, високи разходи или голямо домакинство.
На 53-годишна възраст участниците преминават тестове за памет и скорост на обработване на информацията.
При единия тест за ограничено време трябва да откриват определени букви сред множество други знаци. При другия трябва да запомнят и възпроизведат списък от 15 думи, който им е представен три пъти.
Хората с дългогодишни финансови проблеми или трайно ниски доходи се представят по-слабо и на двата теста. Най-ясна е разликата при вербалната памет.
Ефектът не е огромен при отделния човек, но според учените може да има сериозно значение, когато се наблюдава сред големи групи от населението.
Интересен резултат е установен между 53- и 69-годишна възраст. Паметта на хората с продължителни финансови трудности намалява по-бавно. Това обаче не се разглежда като положителен знак.
Обяснението е, че тези участници още на 53 години са започнали от по-ниско когнитивно ниво. Част от загубата на способности вероятно вече е настъпила и затова последващият спад изглежда по-малък.
Допълнителна информация дават мозъчните скенери на няколкостотин участници. При хората, които трайно са били сред домакинствата с най-ниски доходи, между 69- и 71-годишна възраст е отчетен по-голям обем на мозъчните вентрикули.
Това са кухини, изпълнени с течност, които обикновено се разширяват при намаляване на околната мозъчна тъкан.
Връзката е по-силно изразена при мъжете, при хората, израснали в неблагоприятна среда, както и при участници с повишен риск от болестта на Алцхаймер.
Учените обаче предупреждават, че разликата между мъжете и жените трябва да се тълкува внимателно. Изследваните хора са родени през 1946 година – период, в който от мъжете много по-често се е очаквало да бъдат основният източник на доходи в семейството.
Затова не е сигурно, че същата зависимост би изглеждала по същия начин при по-младите поколения.
Британското изследване не е единственото, което намира връзка между финансовото положение и състоянието на паметта.
През март 2026 година учени от Колумбийския университет публикуват резултати от десетгодишно проследяване на доходите, способността за плащане на сметки, усещането за финансова сигурност и резултатите от тестове за памет.
При хората със сериозно влошаване на финансовото положение спадът в паметта се равнява приблизително на пет допълнителни месеца стареене всяка година.
Подобряването на финансовото положение обаче не е било последователно свързано с възстановяване на вече изгубени когнитивни способности.
Подобни резултати показва и американското проучване CARDIA. За период от 20 години учените проследяват колко често доходите на хората намаляват с поне 25%.
Участниците, преживели две или повече подобни понижения, се представят средно с 2,8% по-слабо при тестовете за скорост на обработване на информацията.
Друг анализ установява, че продължителната работа срещу заплащане под две трети от средната почасова заплата в САЩ е свързана с приблизително една допълнителна година когнитивно стареене за всеки десет години работа.
Значение може да има и внезапната загуба на натрупано имущество.
Проучване, публикувано в JAMA Network Open, проследява американци над 50 години. За сериозен финансов шок се приема загуба на поне 75% от нетното имущество за период от две години.
След отчитане на възрастта, образованието, здравословното състояние и други фактори рискът от деменция е бил с 27% по-висок при хората, преживели подобен срив.
Все още няма доказан механизъм, който да обяснява как финансовите проблеми могат да се отразяват на мозъка.
Една от възможните хипотези е постоянното умствено натоварване. Когато човек ежедневно мисли коя сметка може да отложи, как да плати кредита или какво да купи с останалите средства, значителна част от вниманието му остава постоянно ангажирана.
Така за други дейности – работа, планиране, запомняне и вземане на решения – могат да остават по-малко умствени ресурси.
Тази теза е подкрепена и от експеримент, публикуван в Science. Когато хора с ниски доходи са изправени пред сложен финансов проблем, те впоследствие се представят по-слабо на когнитивни тестове. При по-заможните участници подобна промяна не е отчетена.
Резултатите са особено интересни и за България, където финансовата несигурност остава сериозен проблем.
Според посочените данни на Евростат 45,6% от българите заявяват, че домакинството им не може със собствени средства да покрие неочакван, но необходим разход. Средното ниво за Европейския съюз е 30%.
След България се нареждат Латвия с 45,3% и Гърция с 43,9%.
С просрочени плащания за жилище, комунални услуги или покупки на изплащане са били 18,7% от българското население. По-висок дял е отчетен единствено в Гърция.
Учените подчертават, че резултатите не означават, че една неплатена сметка или временна загуба на доход задължително водят до проблеми с паметта или деменция.
По-важният предупредителен фактор е продължителността и натрупването на финансови затруднения през годините.
Не е доказано и че финансовата помощ сама по себе си може да възстанови вече изгубени способности. Натрупващите се научни данни обаче показват, че икономическата несигурност може да има последици, които надхвърлят семейния бюджет и да се отразяват и върху здравето в дългосрочен план.
