Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин.За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”. Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Според обичаите ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшеничени питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата на животните.
Според вярванията на този ден не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома; Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите; Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
Имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
