На 15 юли Православната църква празнува паметта на св. княз Владимир, покръстител на руския народ. Той е владетел на най-голямото руско княжество, Киевска Рус, което е в основата на руската държава днес.
Владимир (956-1015) е третият син на руския княз Светослав I и нямал право на титла и наследяване. По това най-силен бил култът към бог Перун, свързан с много жертвоприношения. Владимир бил необуздан младеж, свикнал да получава всички преимущества на произхода си, без да натоварен с отговорността към трона. Когато княз Светослав починал, големите му синове Ярополк и Олег започват междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няколко ключови сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус.
Царуването на Владимир било типично езическо, макар да бил отгледан от баба си – св. Олга. Той бил жесток и безогледен владетел, който правел много езически жертвоприношения. През 988 г, 8 години след възкачването си на власт, той разширява държавата си до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва така в търговските интереси на Византия. Империята действа по стар свой обичай – чрез християнството да неутрализира силните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена дъщеря си Анна и християнското име Василий.
Своята пламенност Владимир обръща към широка покръстителска дейност, строеж на храмове и манастири. Той е първият духовен обединител на руския народ и получава духовната титла Равноапостол, т.е равен на апостолите, заради просветителската си дейност. На княз Владимир са кръстени Киевския университет и орден за държавни заслуги и е много разпространено име в Русия днес.
