Атанасий е роден през 295 г. На 23 годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

Църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий – в деня на смъртта му – 2 май, съвместно със св. цар Борис, и на 18 януари (Атанасовден) съвместно със св. Кирил Александрийски.

В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“, затова и празникът е известен и като Среди зима.

На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.

Според народните представи Антон и Атанас са двама братя близнаци, които били ковачи и първи изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно се празнуват и за предпазване от чумата и шарката.

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаскa, Tанас, Hаскo, Наска, Hася, Hасo, Настя, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка, Тина, Танко, Танка