Св. Борис-Михаил е български владетел от XI век, покръстител на българския народ, забележителен държавник.

По време на своето продължително царуване /852-889/ княз Борис извършил значителни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последствия.

През 864 г. той се покръстил и въвел християнството като официална религия в Българската държава. Построил много храмове и манастири и радеел за изграждането на независима Българска църква.

Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища.



Той посрещнал радушно в Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата.

В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска.

На два пъти князът временно напускал обителта – веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари.

Починал на 2 май 907 г.