Поправка в закон може да хвърли 1 млн. българи в дългова спирала, предупреждават от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, след като между първо и второ четене в закона за удължителния бюджет е внесена промяна, която засяга начина, по който се оценява кредитоспособността на клиентите. Според бранша текстовете създават неравнопоставеност на пазара на кредити, защото дават на търговските банки достъп до ключови държавни регистри, а небанковите финансови институции и лизинговите компании остават извън този механизъм.
Според АОНК с предложението банките получават достъп до системата REGIX, както и до данни за трудова заетост, осигурителен статус и доходи. Именно тази информация е в основата на реалната оценка дали един клиент може да обслужва кредитните си задължения. В същото време небанковите кредитори и лизинговите дружества ще трябва да продължат да работят с ограничен достъп до същите данни, въпреки че предлагат сходни финансови услуги и също носят отговорност при отпускането на кредити.
От асоциацията посочват, че без достъп до надеждна и независима информация за доходите и задлъжнялостта на потребителите, преценката за риска ще се базира основно на данни, декларирани от самите клиенти. Това, според сектора, увеличава вероятността да бъдат отпускани кредити без реална възможност за погасяване, да се натрупват паралелни задължения към различни кредитори и все повече домакинства да попадат в дългова спирала. Именно затова предупреждението е, че ефектът от законовата поправка може да бъде пряко усетен от над 1 млн. потребители на небанкови кредити и лизингови услуги.
Новата ситуация, според АОНК, поставя и сериозен въпрос за равнопоставеността на пазара на потребителско кредитиране. При наличие на сходни продукти и еднаква нужда от оценка на кредитоспособността едни участници ще разполагат с пълна картина за финансовото състояние на клиента, а други няма да имат същия достъп. Браншът предупреждава, че това може да доведе не само до повече лоши кредити, но и до изкривяване на конкурентната среда в целия сектор на кредитирането.
От асоциацията подчертават още, че европейските правила и Законът за потребителския кредит изискват всички кредитори да използват релевантна, надеждна и независима информация при оценката на платежоспособността на клиента. Според тях ограничаването на достъпа до регистри влиза в противоречие с този принцип, защото създава двойни стандарти при отпускането на кредити и отслабва механизмите за превенция на свръхзадлъжнялостта.
Браншът обръща внимание и на още един чувствителен аспект. Небанковите финансови институции и лизинговите компании са задължени лица по правилата срещу изпирането на пари и трябва да проверяват произхода на средствата, доходите и професионалната дейност на своите клиенти. Без достъп до публични регистри изпълнението на тези законови изисквания става значително по-трудно, което според сектора създава допълнителен риск както за кредитния пазар, така и за финансовата система като цяло.
АОНК настоява за спешна корекция на спорните текстове преди окончателното им приемане. В противен случай предупреждението е за ръст на лошите кредити, увеличение на свръхзадлъжнялостта, по-силен натиск към сивия сектор и поява на условия, в които лихварството може да се разрасне. Така спорът около достъпа до REGIX и оценката на кредитоспособността се превръща в един от най-чувствителните финансови въпроси в рамките на удължителния бюджет за 2026 г.
