Горещи новини

Петър, който иска да е Петра, осъди България в ЕСПЧ

| 19:31

Транссексуалната Петра Христова от Горна Оряховица е първата българка, която осъди държавата в Европейския съд по правата на човека заради отказ на българския съд да разреши смяна на личните ѝ документи, в които е мъж.



С присъденото през септември обезщетение от 7500 евро Петра иска да направи фондация на свое име. Ще покани за участие в нея небезизвестната Емили с тротинетката, също транссексуална, за да помагат на хора като тях.

Все още обаче не е получила нито парите, нито нова лична карта с женски имена. Знае, че за да се случи, има административни стъпки, но се надява на коледно чудо и за светлия празник да бъде жена и по документи.

От 2018 г. Петър/ Петра води дело за промяна на пола по документи. В Горнооряховския районен съд го спечелила, но прокурор обжалвал. Смятал, че желанието на момчето с женствени черти е просто прищявка. В Търновския окръжен съд отказали да узаконят смяната на пола.

“На последната, трета инстанция, въобще не допуснаха иска ми до разглеждане. Имах избор: да изчакам някакъв период и да заведа дело в по-голям град, или да съдя България в Страсбург за нарушени човешки права. И аз избрах второто”, разказва Петра.

Още от детската градина тя се интересувала от куклите и момичешките аксесоари, а не от конструкторите и камиончетата. Но трансформацията на момчето Петър Христов в едно необикновено момиче тръгва през пубертета.

“На 17 години започнах да приемам хормонални препарати изцяло на своя глава. Вече бях навлязла в пубертет, изпитвах отвращение от себе си. Редът е такъв, че трябва да се издаде писмо от психолог, сексолог или психиатър, което да е насочващо към ендокринолог, и той да предпише хормонална терапия. Така и не намерих такива специалисти, само при сексолог бях през 2015 г. Като видях, че при него няма да станат нещата, направих си изследвания и започнах с най-ниската доза. Бях събрала пари и понеже отвсякъде казват, че не се дават лекарства без рецепта, си го бях написала на едно листче и завъртях някакъв подпис, уж на лекар”, спомня си сега 25-годишната трансжена. Когато ѝ дали препарата, била на седмото небе.

През интернет търсила информация и за възможностите да се оперира. Казва, че имала избор между Турция, Гърция и Сърбия. За турската клиника обаче имало изключително малко информация, а в Сърбия било много скъпо. Такасе насочва към частна клиника в Атина.

“Говорих с хирурга може би около 2 г., отказвах се, чудих се дали да го направя, но накрая идва един момент, в който човек взема крайното решение”, разказва Петра.

През януари т.г. си направила радикалната операция. Премахнали мъжките ѝ полови органи, а през май се сдобила и с импланти за бюста.

След операцията за промяна на пола обаче настъпили сериозни усложнения. “Понеже мъжкият уретер е по-дълъг, трябваше да я скъсяват. От това уринирането стана трудно и се наложи нова хирургична намеса”, откровена е трансжената.

Въпреки всички перипетии и страдания никога не съжалила, че е поела по пътя на трансформацията. Дори сега чувства облекчение.

“Това е нещо, което си го имаш, то е естествено. Изваждаш го навън, вместо да го таиш в себе си. Промених тялото си, защото извивките по него започват да стават все по-женствени. Това е начин да съм пълноценна и да мога да живея нормален живот. Хормоналната терапия обаче трябва да продължава заради костите, сърцето – като при жена в менопауза”, обяснява Петра. Тя е магистър по английска филология, бакалавър е по приложна лингвистика – английски и корейски език, и има 1 г. професионална квалификация по организационна психология. Признава, че винаги се е чувствала неприета заради това, че е различна.

Въпреки квалификацията ѝ никъде не я искали на работа, защото в дипломи и лични документи тя е Петър.

“В университета имах преподавател азиатец. Създаваше ми много проблеми, защото явно не одобряваше това, в което се превръщах. Трябваше да ходя при декани, при ректора, за да си взема изпита по неговата дисциплина”, спомня си Петра. Колегите ѝ твърдели, че я приемат, но се държали дистанцирано, оказвало се, че нямат общи интереси.

“Записах акушерство с идеята да стана по-добра в това направление от медицината, което ме интересува – женската полова система. Но нещо не се получиха нещата и прекъснах. Не мога да ходя постоянно на лекции, както ходех преди, защото получавам паник атаки”, продължава с откровенията Петра. Пристъпите на паника започнали още около делото за смяна на пола през 2018 г. Сега паник атаките се отключили отново на базата на усложненията след операцията. Оказало се, че у нас няма лекари, които да подходят с разбиране и компетентност към транссексуалните.

“Сега, ако се случи нещо, няма кой да ми помогне. През лятото получих много тежка паник атака. Отидох в “Спешна помощ”, там имаше поне 10 медици, обаче никой не ми обърна внимание. А симптомите се задълбочават – сърцебиене, изпотяване, гадене, главоболие, задушаваш се”, описва Петра.

Има последователи в инстаграм, главно от ЛГБТ обществото, и публикува по различни теми, свързани с транссексуалните, за да им помогне. Написала е и книга за метаморфозата мъж – жена, която подарява. “Около 40 страници от нея са за моята история досега. Другото е превод на документ на Световната професионална здравна организация за транссексуално здраве. Насочено е към всички сфери – как трябва да се отнасят психолози, психиатри, лекари, родители. Това е един вид наръчник”, казва тя.

Близки приятелки са с прочутата Емили Тротинетката и нейния партньор Тихомир. Казва, че първа научила за перипетиите на Емили по пътищата при гостуването ѝ в Търново това лято.

“Аз ги укорявах отначало, но после разбрах, че няма закон за тротинетките, а това е нещо модерно, мощно, равнява се донякъде на мотор и трябва да има някаква регулация. При тротинетките няма тези вредни емисии”, разсъждава Петра.

Мечтае да си намери партньор, а след 10 г. се вижда омъжена, с дете. Представя си да стане майка чрез донорска яйцеклетка и бебе, износено от сурогатна майка.

Казва, че смяната на пола ѝ струвала колкото хубава селска къща. Средствата събирала на база на академичните си постижения, награди, стипендии.

“Накрая трябваше да продам и апартамента в Лясковец, беше оставен от баба ми. Бях го обзавела по мой дизайн с помощта на семейството ми. Беше много тежко да гледам как неща, доста ценни за мен, новите собственици ги изхвърляха на боклука. Все едно изхвърляха части от мен. Тогава – като някакъв вид гняв и протест, се реших окончателно на операцията”, споделя Петра. Изпратила е банкова сметка и очаква присъденото от Страсбург обезщетение. Срокът, в който парите трябва да постъпят, е три месеца, т.е. напълно е възможно това да стане по Коледа.

Иска да намери съмишленици за фондацията, която ще основе. Тя ще бъде благотворителна – ще помага на хора, които искат да си променят пола.

Източник: bnews.bg

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.

error: Content is protected !!