
Близо 30% от целия жилищен сграден фонд в страната представлява панелни блокове. Общо над 710 хиляди подобни постройки, като голямата част от тях тепърва ще се изправят пред редица проблеми сред които удължаване на експоатационния срок на сградите, така и казусът със собствеността на земята под тях.
Според предложени промени в Закона за собствеността, внесени от депутата проф. Минчо Христов от БСП, местните администрации и държавата може да прехвърлят безвъзмездно земята под жилищните сгради на хората, закупили и притежаващи апартаменти в панелни и други комплекси, изграждани преди 1991 година. Проектът е бил подготвен съвместно с проф. Владимир Петров още в 40-ото народно събрание.
“Към днешна дата няма предвидени правни възможности за прехвърляне на собствеността, но идеята е възможна с промени в законодателството и ако съответната община обособи отделни парцели под всеки блок и ги включи в кадастралния план на града“, коментира служебният министър арх. Комитова в отговор на въпрос от проф. Минчо Христов.
Над 1,5 млн. граждани притежават жилища в сгради в жилищни комплекси, изградени върху държавни или общински парцели. На практика те не притежават земята под сградите и ако те се срутят или станат негодни за обитаване, хората няма да имат право да вдигнат нова сграда върху парцела. Общините и домостроителните комбинати разпродали жилищата в новоизградените жилищни комплекси в София, Пловдив и другите големи градове, но без земята под тях. Хората притежават идеална част от стълбището, входа и общите части на мазето и таваните, не и от идеална част от парцела под тях.
Проблемът с частните жилища на общинска или държавна земя засяга основно големите градове – в София, Пловдив, Варна и Бургас има изградени цели квартали на подобен принцип, в които повече от половината живущи към момента нямат реална собственост върху имота.
Проблема със земите под старите жилища не стои от вчера или днес. Още преди повече от десет години се заговори за прехвърляне на собствеността на земята под и около жилищните сгради на собствениците срещу саниране на сградите. После за цени – 15-20 хиляди лева трябвало да плати собственик на жилище стотина квадрата за идеална част от земята под блока, съобщава пред “Телеграф” Минчо Христов.
Каква е гаранцията, че някое правителство или парламент няма да реши и приеме със закон, че тази земя трябва задължително да бъде закупена от живеещите в сградата над нея, попита проф. Христов. Той даде пример с вмененото задължение на собственици граждани да финансират паспортизацията на старите сгради, в които живеят, с промени в Наредба 5 за паспортизация на сградите. За многоетажните сгради това означаваше по 400-500 лева на апартамент на всеки 7 години, защото имаше изискване паспортите да се актуализират на 7 години, обясни проф. Христов.
Арх. Комитова определи като недоразумение изискването за задължителни технически паспорти за стари жилищни сгради. Но тя прие предложението МРРБ да оглави междуведомствен съвет за организиране издаването на технически паспорти на общинските и държавни сгради до 2032 г.