В последния си работен ден парламентът разблокира изпълнението на стотици европроекти, които бяха замразени, защото заради постъпналите цени на строителните материали фирмите отказваха изпълнението им. В петък парламентът даде „зелена светлина“ договорените цени за извършване на обществени поръчки да може да се актуализира при висока инфлация с промени в едноименния закон. Депутатите обаче отхвърлиха друга законова промяна, свързана с регламентиране на инженеринга в инфраструктурните проекти. Защо се стигна до индексацията? Строителните фирми от месеци се оплакват, че през последната година цените на материалите, стоманата и металите са скочили с над 20%, като на някои от тях достигат и 40 на сто.
Наред с това негативно влияние оказват и цените на горивата. Приетата промяна от парламента предвижда цените да могат да бъдат индексирани за работата, която предстои да бъде свършена занапред. Заради невъзможността да бъдат актуализирани цените на обществените поръчки стотици европроекти на общини, но и проекти за купуване на техника и предоставянето на услуги. Приетитят проект бе внесен от депутати от „Продължаваме промяната“, начело с председателя на комисията Настимир Ананиев.
Самият Ананиев обясни, че без тези промени страната рискуваше да връща европари на Брюксел заради неизпълнени проекти.
„Най-важното е европроектите, еврофинансирането, което се получава от различни инфраструктурни проекти, ако се окаже, че то не може да бъде завършено заради новите инфлационни и икономически процеси, България ще трябва да връща доста голям обем от финансов ресурс – говорим за милиарди“, обясни той по време на дискусията. Промените минаха със 139 гласа „за“, 5 „против“ (ДБ) и 1 „въздържал се“ (ДБ). Тошко Йорданов използва приемането на тези промени, за да атакува бившите си коалиционни партньори от кабинета „Петков“. „Искам просто да приветствам, като последно заседание и последен ден на този парламент, да приветствам добре дошли при мафията ДБ и ПП. Защото нещо, за което обясняваха, че е мафиотска сделка, сега я предлагат отново с голям ентусиазъм и ще я подкрепят.“, каза той. Прозрачността при инженеринга обаче не мина ситото на парламента Законопроектът за инженеринга, който бе отхвърлен, бе внесен от група депутати от „Демократична България“ начело с Ивайло Мирчев.
Основният проблем при българската форма на инженеринг е създаването на финансова зависимост на проектанта и строителния надзор от строителя, който е спечелил обществената поръчка, се казваше в мотивите на законопроекта. Така строителният процес протича в условия на остър конфликт на интереси, който се толерира от държавните институции и общините, поради големите възможности за реализация на корупционни схеми. Законодателната инициатива си поставяше за цел да се прецизират случаите, при които строителният инвестиционен процес може да се изпълнява чрез инженеринг, като се гарантира независимостта между проектант, надзор, строител и технически контрол по част „Конструкции“.
Проектът предвиждаше инженеринг да се допуска при бедствия, изграждане на национални обекти, за които не са налични познания и опит за проектиране или техника, за тяхното изпълнение, за общински обекти със срок за изпълнение до 1 година и на стойност до 120 хил. лв. Освен това в мотивите директно пишеше, че „българската форма на инженеринг е корупционна“.
